Бернар Вербер - Върховната тайна

В същото време забива отново юмрука си в хипнотизатора.

— Айде, заспивай, заповядвам ти!

Люкрес Немрод се хвърля срещу войника и силно го ритва в чатала.

— Айде, изквичи, заповядвам ти!

Онзи надава сподавен вик. Един от войниците пуска хипнотизатора и се притичва на помощ на колегата си.

Люкрес заема бойна позиция в личния си стил бойно изкуство „сиропиталището куан-до“. Протяга два пръста във формата на куки, превръщайки ги във въоръжено продължение на тялото си. Двата резци на мишката. Войникът я ритва, тя го хваща за крака и го премята назад. После се хвърля отгоре му. Двамата се търкалят по земята и стигат чак до ръба на водата. С двата си пръста Люкрес му нанася много силен удар по челото. Хрущене на кост. Нов ритник в чатала на първия, който дава признаци, че се е посъвзел. И отново е в бойна позиция с твърди като дърво пръсти. Третият се колебае дали да се намеси. В края на краищата те си вдигат чуковете, без повече да се помайват.

Люкрес пристъпва към хипнотизатора, паднал на колене на пясъка.

— Как сте?

Той разтрива корема си.

— Това е част от професионалните неприятности. Проява на антихипнотизаторски расизъм.

— Антихипнотизаторски расизъм?

— От незапомнени времена хората с известни познания за мозъчните механизми са предизвиквали страх. Обвинявали са ги в какво ли не. Църквата — в магьосничество. Науката — в шарлатанство или в психически манипулации. Хората се страхуват от това, което не разбират, и искат да го унищожат.

Люкрес го подкрепя, за да види дали е в състояние да ходи.

— От какво се страхуват?

Той се усмихва с наранената си уста.

— Хипнозата ги кара да фантазират. Смятат, че става дума за магически способности. Във всеки случай благодаря ви за намесата.

— Дължах ви го. Благодарение на вас вече не се страхувам да обличам поло.

Инстинктивно заравя брада в яката си, за да покаже колко дълго може да стои в това положение.

Изидор се появява запъхтян.

— Е, Люкрес, хванахте ли вашия „убиец“? — иронизира я той.

Журналистката го пронизва със зелените си очи, за да го накара да млъкне.

Хипнотизаторът спира за малко, питайки се кой е този нов герой.

— Изидор Каценберг. И двамата сме журналисти от вестник „Съвременен часовой“. Разследваме смъртта на брат ви.

— На Сами?

— Люкрес смята, че вие сте го убили от завист — уточнява Изидор Каценберг.

При споменаване на името на брат му хипнотизаторът се натъжава.

— Сами. Аа… Сами. Бяхме много близки. Не се случва често между братя, но така беше. Той беше сериозният, аз — циркаджията. Допълвахме се един друг. Спомням си как един път му казах: „Ние сме като Исус Христос и Симон Мага — голям фокусник, приятел на Исус.“

Паскал Финшер млъква за момент и изтрива отново пулсиращата си устна.

— Не е съвсем шега. Възхищавах се от брат си.

— Какво правехте вечерта, когато той умря? — пита го Люкрес.

— Бях на сцената на „Веселия бухал“, можете да попитате управителя. Свидетели са ми всички зрители.

— Кой би могъл да му желае злото? — задава въпрос Изидор.

Сядат на хладния влажен пясък.

— Успехите му бяха прекалено ярки. Освен това с победата си над Дийп Блу придобиваше голяма популярност, ставаше недосегаем. Във Франция не гледат с добро око на преуспелите.

— Пиронът, който стърчи, привлича удара на чука — добавя Изидор, неизчерпаем извор на поговорки.

— Смятате ли, че може да става дума за убийство? — пита Люкрес.

— Знам, че беше получавал заплахи. Доволен съм, че разследвате смъртта му.

На Люкрес никак не й се иска да се откаже от хипотезата си.

— Дали друг освен вас не би могъл да го хипнотизира с цел да постигне желания ефект по-късно?

Паскал Финшер със съжаление клати глава.

— Наясно съм с хипнозата. За да се поддадете на влиянието, е нужно да се откажете за момент от свободната си воля и да оставите друг да решава вместо вас. А Сами бе всякакъв, но не и поддаващ се на внушение човек. Не зависеше от никого. Целта му бе да намалява страданието на болните. Истински мирски светец.

— Вашият „мирски светец“ официално е издъхнал от удоволствие в прегръдките на манекенка… — отбелязва Люкрес.

Паскал Финшер свива рамене.

— Познавате ли някой, способен да й откаже? Физиката й е по-силна от всички хипнотични сеанси.

— Един мой приятел твърди: „Свободната воля на мъжа се състои в това да избере жената, която ще взема решенията вместо него“ — заявява Люкрес.

Познавайки един от афоризмите си, Изидор порозовява.