Бернар Вербер - Върховната тайна

Тогава Паскал Финшер сяда на пода, взема младата жена в прегръдките си, люлее я и й пее, докато я успокои.

— Сега вече всичко е наред. Ще тръгнем напред във времето.

Заповядва й да изрази с жестове първата година от живота си, първите десет години, миналата година, миналия месец, миналата седмица, вчера, преди един час. След което започва обратно броене от десет до нула, предупреждавайки я, че ще отвори очи на нула, че няма нищо да си спомня, но ще се възползва от благотворния ефект на сеанса.

Тя отваря очи. Плахи аплодисменти в залата. Тя примигва.

— Видяхте ли, не се получи — заявява тя, след като се окопитва.

Паскал Финшер я хваща за ръка, за да я аплодират по-силно. Учудена, Люкрес се подчинява. Той й благодари и тя се връща на масата.

— Бяхте страхотна — казва Изидор.

— Но нали не се получи? Или? Стана ли? Какво стана? Нищо не помня.

— Той ви върна към раждането ви. Имахте малък блокаж и той го изчисти.

— Какъв блокаж?

— Излизането от майчината утроба. За малко да се задушите. Той ви успокои, вдъхна ви увереност. Накара ви да преживеете отново появата си на бял свят в по-добри условия.

С решителен жест тя съблича полото си, после много бавно го облича отново. Повтаря жеста неколкократно, след което обяснява:

— Имах някаква фобия. Когато обличам поло се страхувам да остана повече от няколко секунди с глава в яката. Така е било откакто се помня. Нищо особено, но някак винаги ме е тревожело. Затова обличам пуловерите си много бързо. Сега изглежда преодолях това малко неудобство.

Тя продължава да пъха глава в пуловера и да я изкарва.

Хипнотизаторът приканва последния доброволец за един по-деликатен опит. Група от трима войници, влезли по средата на сеанса, посочват един от тях с шумни викове. След първия отказ той се решава, не иска да го помислят за страхливец.

Паскал Финшер приспива войника на бърза ръка с помощта на кристалното махало и му заявява:

— Когато чуете думите „лилава магнолия“, ще преброите до пет, след което с дясната си обувка ще почукате два пъти по вратата и ще избухнете в смях.

Повтаря няколко пъти внушението, събужда доброволеца и когато той отново сяда на мястото си, хипнотизаторът небрежно произнася „лилава магнолия“. Другият замръзва, брои наум, събува обувката си, отива до вратата, на която потропва два пъти, след което избухва в смях.

Залата избухва в смях като един човек и аплодира френетично. Древният жест на ръкопляскането изразява желанието да прегърнем другия, но тъй като той не е близо до нас и не можем да го докоснем, ние пляскаме дланите си една в друга.

Разтревожен, войникът престава да се смее и нервно обува обувката си.

— Такава е силата на мисълта — подхвърля хипнотизаторът. — Преди подавах по-прости ключови думи като „кафе с мляко“ или „слънчев лъч“, но тъй като са често използвани, създаваха проблеми в ежедневния живот. Затова сега прибягвам до „лилава магнолия“ — в обикновен разговор изключително рядко бихте чули този израз.

И тъй като Финшер отново произнася двете ключови думи, опитното зайче, което връзва връзката на обувката си се вцепенява за миг, после се доближава до вратата и потропва два пъти по нея, преди да се разсмее.

Нови аплодисменти. Неудобството на доброволеца нараства, той поклаща глава, започва да ругае и да се удря по темето, като че иска да изкара отровата от главата си.

Хипнотизаторът се покланя. Завеса.

Преди да приключат с ордьоврите, един сервитьор донася поръчаните ястия, възползвайки се от моментното им разсейване.

— Хипнозата… Не се сетихме за това. Ами ако някой е задал на Финшер някаква ключова дума?

— Ключова дума ли, каква? Лилава магнолия?

Младата научна журналистка трескаво мисли и получава светкавично прозрение.

— Ключова дума като например „обичам те“, програмираща спирането на сърдечната дейност при произнасянето й — предлага тя с въодушевление. — Наташа Андерсен я е изрекла във върховия момент и това е предизвикало спазъма.

— Нима точно вие ми казвате, че изразът „обичам те“ може да се превърне в смъртоносен инструмент! — учудва се Изидор.

Очарована от хрумването си, Люкрес пренарежда всяко парченце от пъзела, за да се получи строен ансамбъл.

— Впрочем не спазъм, а направо спиране на сърдечната дейност. Нали самият вие ми казахте, че мозъкът може да командва сърцето?

— Виждал съм йоги да го правят. Но не вярвам, че е възможно да се спре напълно. Трябва да съществуват анатомични механизми за оцеляване.