Бернар Вербер - Върховната тайна

— Нашият, даден ни от природата морфин. Това е веществото, което организмът отделя, за да изпитаме удоволствие, както и за да понесем по-лесно болката. Когато се смеем, отделяме ендорфини. Когато сме влюбени, отделяме ендорфини (никога ли досега не сте забелязвали, че когато сте в присъствието на млада и хубава личност, забравяте за ревматизма си?). Когато се любим, отделяме ендорфини. Опиянението, обзело ви докато бягате за здраве, се дължи именно на ендорфините, произведени от тялото ви, за да притъпят мускулната болка. Именно те непряко пораждат удоволствието от бягането.

— Затова ли има пристрастени към джогинга? — чуди се Изидор.

— Всъщност те са пристрастени към ендорфините, позволяващи им да понасят болката от тичането.

Люкрес си записва всяка дума в бележника. Виждайки, че журналистката проявява интерес към разказа му, Джордано продължава:

— В Китай използвали пленени кошути. Чупели им крак, за да се получи отворена фрактура на костта, след което поддържали това състояние, чупейки отново, когато тя започвала да сраства. Болката на животното била толкова непоносима, че тялото му започвало да отделя директно ендорфини, за да получи облекчение. Тогава китайците събирали кръвта от югуларната вена и я изсушавали. Продавали изсушената кръв като афродизиак — стрита на прах, наситен с ендорфини.

Двамата журналисти изглеждат потресени.

— Това е ужасно! — заявява Люкрес и престава да записва.

Ученият изглежда доволен от това, че е шокирал младата жена.

— Обикновено в момент на удоволствие отделяме малко ендорфини, които изчезват доста бързо, но Финшер е произвел такъв мощен заряд, че при анализа на кръвта му открих следи от тях. Суперрядък случай. Вероятно е изпитал истински „гръмотевичен удар“, както когато любовта ни спохожда неочаквано.

Люкрес отбелязва, че Джордано гледа гърдите й и припряно закопчава блузата си.

Раздразнен, Изидор сменя темата.

— Смятате ли, че Финшер е вземал наркотици?

— Мина ми през ума. Наркотиците се натрупват в мазнините и могат да престоят дълго там.

Съдебният лекар показва картина на одрано тяло, закачена над мивката. Виждат се ясно очертани мускулите, костите, ставите, местата на натрупване на мазнини в човешкия организъм.

— Знаете ли, способни сме да открием някои вещества, като например арсеника, желязото и оловото, десетки години след като са били приети от организма в минимални дози.

— Искате да кажете, че мазнините са на пластове, също както пластовете при археологическите разкопки? — чуди се Изидор.

— Точно така. Всичко, което сме погълнали във времето, се трупа там в строга последователност. При Финшер потърсих следи от наркотици в мазнините. Никакъв наркотик, никакви лекарства, никакво подозрително химическо вещество.

Люкрес бурно показва радостта си.

— Което означава, че човек може да „умре от любов“…

— О, да, сигурно. Също както някои хора могат да умрат от мъка. Властта на ума е безкрайна. И ако искате моето мнение, тази смърт не е само физическа, тя е най-вече психологическа.

Изидор разглежда хладилните камери, наредени по азбучен ред, и посочва тази с буквата „Ф“.

— Може ли да видим тялото на Финшер?

Професор Джордано клати глава.

— Нямате късмет, приключих аутопсията сутринта и преди по-малко от три четвърти час го отнесоха, за да го предадат на семейството.

Въздъхва и продължава:

— Този мъж наистина е успял да се оттегли красиво. Първо става световен шампион по шахмат, после умира от любов в прегръдките на една от най-красивите жени на планетата. Някои хора са си късметлии… Да не говорим за професионалната реализация.

— Той къде работеше?

— В болницата „Света Маргарита“, на един от Леринските острови. Под негово ръководство тя се превърна в една от най-големите психиатрични клиники в Европа. Не го споделяйте с никого, но самият аз се лекувах там от депресия.

Изидор повдига вежди.

— Работех прекалено и не издържах на натоварването.

Съдебният лекар още по-настойчиво впива поглед в изумруденозелените очи на журналистката.

— Е, такова е времето, в което живеем. Според последните проучвания на СЗО половината население в цивилизованите страни се нуждае от психологическа помощ, Франция е страната, в която всеки жител употребява най-големи количества приспивателни и успокоителни. Колкото е по-интелигентен човек, толкова е по-крехък. Ще се учудите, ако ви кажа колко много западни политически лидери са преминали през психиатричните болници. Самият аз съм запазил приятни спомени от престоя си в „Света Маргарита“. Там човек е сред природата, на брега на морето. Гледката действа успокояващо. Има много зеленина, храсти, цветя.