Бернар Вербер - Върховната тайна

Той увеличава звука.

— Ако пишех научнофантастични романи, щях да измисля история, в която лудите от няколко планети са събрани на Земята. Всички превъртели от Вселената са доставени на планетата Земя и медицинският персонал заявява: „Да се оправят помежду си.“ Може би навсякъде из Вселената има хора, които са изпратили своите луди на планетата Земя.

Изидор се смее.

— … всички луди ги паркираме на Земята. Цялата планета е една лудница! А ние дори не го осъзнаваме и се мъчим да се изкарваме различни един от друг.

Двамата се смеят гръмогласно, а на екрана един журналист показва обесени хора, други с качулки на главата размахват юмрук и брадва с червеникави следи, крещят проклятия.

Париж. Няколко седмици по-късно.

Силуетът на зданието се очертава в мъглата. Люкрес паркира мотора си в изоставеното буренясало място.

Отново е впечатлена от странната сграда, обитавана от Изидор Каценберг — водонапорна кула, пригодена за жилище, в едно парижко предградие. Това беше голямата идея на нейния приятел. Никой не се интересува вече от тези високи здания, предназначени за резервоари за вода. Никой не знае, че някои са продадени на частни лица, които са ги превърнали в жилища, по подобие на изоставените мелници и морски фарове. Тази тук напомня на огромен пясъчен часовник, висок 40 метра.

Люкрес върви през буренаците, прескача боклукчийските кофи и чувалите за смет, оставени тук от безсъвестни хора. Долната част на кулата е покрита с графити, с изборни плакати и рекламни афиши за циркови представления.

Девойката бута ръждясалата врата, която не се заключва. Не си дава труда да почука, нито да позвъни. Звънец изобщо няма.

— Тук ли сте, Изидор?

Никакъв отговор, но лампата свети. По пода са разхвърляни книги и тя стъпва по любимите романи на своя колега.

Сигурно е горе.

Насочва се към централната колона, която служи за проход между горния и долния конус. Вътре се вие стълба, напомняща на спиралата на ДНК. Краят й се губи някъде във висините.

— Изидор? Горе ли сте?

Изкачва се по стъпалата. Някога колегата й беше обяснил, че тази стълба е най-сигурното предпазно средство, далеч по-ефикасно от всякаква ключалка. Обезкуражава крадците, а освен всичко останало му помага да смъкне някой и друг килограм.

Изтощена, тя се изкатерва догоре. Зад една врата звучат „Гимнопедии“ на Ерик Сати — любимата музикална пиеса на колегата й.

Тя завърта дръжката и излиза на платформата в центъра на резервоара. Заобиколена е от морска вода. От мястото, където се намира, се вижда басейнът, около централната ос на който плуват десетина делфина.

Изидор е истинско дете. Някои си играят с електрически влакчета и после стават конструктори на локомотиви. Той вероятно е имал аквариум със златни рибки и затова сега има това.

Делфините подскачат на повърхността, като че искат да предупредят господаря си, че има посетител.

Той е застанал на външния ръб на резервоара, в така наречената „плажна зона“, и е прекалено погълнат от работа. Облечен с блуза и шорти, изправен пред огромна картина, изобразяваща всички възможни варианти на бъдещето, той изтрива листа и клони от дървото и добавя други на тяхно място.

Дървото на бъдещите светове , досеща се Люкрес, където отбелязва всички вероятности в развитието на човечеството и се старае да открие Пътя на Минималното Насилие (ПМН).

Тя тръгва по мостчето и излиза „на плажа“.

— Ето — казва простичко и му връчва последния, най-новия брой на „Съвременен часовой“.

Той прекъсва заниманието си и поглежда вестника с интерес.

Наташа Андерсен се е излегнала по бански, а отдолу, изписано с огромни червени букви, стои заглавието: „Загадката на мозъка.“

Изидор прелиства страниците и вижда уводната статия, посветена на „загадъчния“ орган — мозъка. После следва цяла поредица от статии: за химията на мозъка по време на любовния акт; за разликата в усещанията между лявото и дясното полукълбо; за активните фази на мозъка по време на съня; за Паркинсоновата болест, от която страдат звезди като Майкъл Дж. Фокс и Мохамед Али; за болестта на Алцхаймер, поразила Рита Хейуърт; за изтичането на френските мозъци към САЩ, привлечени от високите заплати и данъчните улеснения; пространна статия за училището за даровити деца в Ница, както и снимки на разрези на мозъка, направени от компютърен томограф. И накрая — два теста: единият — за коефициента на интелигентност с набор от логически задачи, а другият — за паметта, със списъци на предмети, които да се изброят, без да се гледа картинката.