Бернар Вербер - Върховната тайна

— Оставете го на мира! — вика той гръмогласно. — Той е изстрадал достатъчно. Давате ли си сметка за голготата на този човек?

— Умберто, мислете за Финшер — опитва се да му повлияе Изидор. — Той е убил Финшер — човека, комуто дължите всичко.

Бившият неврохирург се обръща бавно към тях.

— Той е помолил Финшер да ме спаси! Аз разсипах живота му. Той не само ми прости, но ме и спаси. Не мога отново да му причиня зло.

Благодаря ти, Атина, не можех да си представя, че ще видя с очите си силата на прошката. Ти си права, прошката е сила… на бъдещето.

Умберто сваля револвера. Мотивациите в ума му се боричкат неистово — симпатията към Изидор и Люкрес, състраданието към Жан-Луи Мартен, когото е превърнал в инвалид и който в отплата го е спасил от деградиране. Битката е жестока.

— Не мога да реша! Не мога да реша! — вика той.

Накрая сяда с празен поглед и не помръдва.

Люкрес му отнема револвера без колебание. Изидор се навежда.

— Какво му стана?

Доктор Черненко го наблюдава с интерес.

— Рядък случай — мотивациите в мозъка му са идеално уравновесени и сега не може да помръдне.

— Дълго ли ще остане в това състояние?

Тя преглежда зениците му.

— Тъй като не може да реши дилемата, той се е предал. Избягал е от тялото си.

Възползвайки се от момента, Наташа се хвърля върху Люкрес и я обезоръжава. Двете се бият. Много по-висока от журналистката, Наташа компенсира с ръста си неумението си да се бие. Удря на съперничката си шамари, драска я, рита я в глезените, тръска вихрено глава. Истинска фурия! Неподготвена за подобно развитие на нещата, Люкрес понася няколко удара, после минава зад Наташа и извива ръката й, за да я укроти. Безчувствена на болка, Наташа се извърта и успява да се освободи.

Двете жени заедно се добират до пистолета. Другите се хвърлят на пода.

Двубоят е безмилостен.

Люкрес се сеща, че не копието убива бизона, а волята на ловеца. Бизонът приема смъртта, а копието е само официалният й приносител и доказателството за неговото съгласие да умре. От мига, в който жертвата е приела загубата и ловецът е приел победата, копието може да бъде запратено където и да е — то непременно ще улучи целта. Определящо е намерението, не действието.

Внезапно се чува изстрел. Револверът пада на земята.

Люкрес и Наташа се споглеждат, после всяка опипва тялото си, за да види дали не е ранена…

Умберто продължава да стои неподвижно. Най-накрая болезнен стон ги насочва към ранения — доктор Черненко е уцелена в рамото.

Наташа се втурва към нея.

— Мамо!

Значи тя е приела куршума , мисли си Люкрес.

— Мамичко! НЕ! Какво направих!

Топмоделът се разплаква. После се разсмива.

— Мамо, най-сетне се случи, аз страдам! Оздравях и пак благодарение на теб!

Пипа се по бузата.

— Аз плача!

— Боли ме — казва доктор Черненко.

Възползвайки се от настъпилата паника, Люкрес вдига телефона в операционната и се свързва с Жером Бержерак.

— Ало, ако все още желаете да сте моят герой, изпратете Бърза помощ и кавалерията. Тук ви очаква истинско приключение.

В създалата се суматоха нещо продълговато незабелязано изпълзява изпод покритата с плат мебел, вдига револвера и го насочва към журналистите.

„Горе ръцете“ — се изписва на екрана на компютъра.

След моментно колебание двамата журналисти се подчиняват.

Повдигайки се, разгъващата се метална ръка повлича бялото платно и отдолу се показва голям куб, надписан с готически букви: „Дийп Блу IV“.

Ръката се доближава още повече до лицето на Изидор.

— Значи наистина вие сте убиецът… — казва той на Жан-Луи Мартен.

„Беше нещастен случай. Исках да възнаградя Самюел Финшер за победата му, както го правех винаги. Но той вече е бил в състояние на оргазъм. Не знаех. Свръхнатоварването с удоволствие е предизвикало късо съединение в мозъка му. И той е изключил.“

Журналистът се отдалечава от колежката си, за да предизвика ръката да се движи отляво надясно.

„Беше нещастен случай — повтаря Жан-Луи Мартен. — Оргазмът, плюс стимулирането на Върховната тайна, плюс умората от последната шахматна партия. Мозъкът е нещо много чувствително… Смъртта е настъпила вследствие на прекомерното му стимулиране.“

Изидор продължава да се движи наляво.

— Човешкият интелект се отличава със способността си да долавя само нюансите. Прекалената светлина води до ослепяване. Прекаленият шум до оглушаване. Прекаленото удоволствие се превръща в болка. И може дори да убие — подчертава Люкрес, отстъпвайки надясно.