Бернар Вербер - Мравките

Той не отговори. Гледаше белите корени на косата й, сресана по модата, и това го успокояваше.

— Готови сме! — обади се един от жандармите, като вдигна пушката си.

Всички се бяха привързали към въжето.

— 0’кей, да тръгваме.

Те махнаха на тримата полицаи, които оставаха горе, за да поддържат връзката, и се вмъкнаха в мазето.

Соланж Думенг седна до бюрото, върху което бе инсталирала предавателя.

— Всичко хубаво и се връщайте бързо!

Най-сетне 56-а е намерила идеалното място за построяването на своя град. Това е една кръгла могила. Изкатерва се по нея. Отгоре се виждат най-източните градове: Зуби-зуби-кан и Глуби-диу-кан. По принцип връзката с останалата част на Федерацията не би трябвало да създава особени затруднения.

Тя разглежда околността: земята е доста твърда и сива на цвят. Новата царица търси място, където почвата е по-податлива, но навсякъде се копае трудно. В момента, когато тя решително забива челюсти, за да издълбае първото си брачно жилище, става свидетел на странен трус. Нещо като земетресение, но твърде ограничено, за да бъде истинско. Тя опитва да копае повторно. Нов трус, и то много по-силен; могилата се повдига и се плъзна наляво…

В паметта на мравката са запечатани какви ли не необичайни премеждия, но не и подвижна могила! Тази сега се мести доста бързо, провирайки се между високите треви, газейки храсталаците.

56-а още не се е съвзела от изненадата и ето че вижда да се задава втора могила. Каква е тази магия? Без да има време да слезе, тя е повлечена в същинско родео; всъщност това е любовният танц на могилите. Сега те се опипват без всякакъв свян… На всичко отгоре могилата на 56-а е женска. Така че другата бавно се качва отгоре й. Малко по малко се появява една каменна глава, страшилището разтваря паст.

Това е вече твърде много! Младата царица се отказва да основава град на подобно място. Тя се смъква от възвишението и едва тогава разбира от каква опасност се е спасила. Могилите не само имат глави, но също и четири ноктести лапи и малки триъгълни опашки.

56-а за пръв път вижда костенурки.

ВРЕМЕ НА ЗАГОВОРНИЦИТЕ:

Най-разпространената организация сред човеците е следната: сложна йерархия от „администратори“, мъже и жени на власт, обхваща или по-скоро ръководи по-ограничената група на „създателите“, чиито труд „търговците“ по-късно си присвояват под формата на разпределение… Администратори, създатели, търговци. Това са трите касти, които в наши дни съответстват на работничките, войниците и половите сред мравките.

Борбата между Сталин и Троцки, двама руски ръководители от началото на XX век, по великолепен начин илюстрира прехода от една система, даваща предимство на създателите, към система, привилегироваща администраторите. Математикът Троцки, изобретателят на Червената армия, всъщност е изместен от Сталин, човек на заговорите. Една страница е прелистена.

В различните слоеве на обществото може да се напредне по-сигурно и по-бързо, ако човек владее изкуството да прелъстява, да събира убийци, да дезинформира, отколкото ако умее да създава нови понятия и предмети.

4000-ен и 103 683-и отново поемат по обонятелната следа, която води към Източния термитник. Те срещат бръмбари, заети да търкалят топки тор, мравки-изследователи с такъв дребен ръст, че трудно се различават, други, толкова големи, че едва забелязват двамата войници…

Действително, съществуват повече от дванадесет хиляди вида мравки и всеки от тях притежава собствено телесно устройство. Най-малките са само неколкостотин микрона, а най-големите достигат до седем сантиметра. Рижите са някъде по средата.

4000-ен най-сетне се ориентира. Остава да се прекоси пластът зелен мъх, да се изкачи акациевият храст, да се мине под нарцисите, и трябва да е там някъде, зад дънера на онова изсъхнало дърво.

Наистина, когато прехвърлят пъна, те виждат пред себе си Източната река и пристанището Сатей.

— Ало, ало, Билсем, чувате ли ме?

— Чувам ви отлично.

— Всичко наред ли е?

— Няма проблеми.

— Дължината на развитото въже показва, че разстоянието, което сте изминали, е 480 метра.

— Чудесно.

— Забелязахте ли нещо?

— Нищо особено. Само няколко надписа, издълбани в камъка.

— Какви надписи?

— Магически формули. Искате ли да ви прочета една?

— Няма нужда, вярвам ви…

В корема на 56-а брожението не спира. Вътре се бутат, блъскат, размахват крака. Всички обитатели на нейния бъдещ град са нетърпеливи.