Бернар Вербер - Мравките

Минало се през период на паника. Пастирките изкарвали добитъка само в защитените ходове, издълбани в самите клонки. Ала благодарение на киселинната стрелба в края на краищата трите дракона били прогонени. Два от тях се запилели надалече. Третият, който бил ранен, се заселил върху един камък на петдесет хиляди глави оттук. Зубизубиканските легиони вече му били отрязали опашката. Трябвало да се възползват и да довършат звяра, преди да е възвърнал силите си.

Вярно ли е, че опашката на гущера израства отново? — пита един от изследователите. Отговарят му утвърдително.

Все пак не пониква същата опашка. Както казва Майката: никои не може да намери точно това, което е изгубил. Втората опашка няма прешлени и е много по-мека.

Един гуайейтиолотец споделя друга информация. Гущерите са твърде чувствителни към промяната на времето, дори повече от мравките. Ако са събрали достатъчно слънчева енергия, бързината на реакциите им е фантастична. Обратно, когато е студено, всичките им движения са забавени. За утрешната акция трябва да се има предвид тази особеност. Най-добре би било влечугото да се нападне още на зазоряване. Нощта ще го е охладила и то ще бъде летаргично.

Но и ние също ще сме охладени! — отбелязва твърде уместно един белоканец.

Не толкова, ако използваме техниката за борба със студа на джуджетата — възразява един ловец. — Ще се натъпчем със захар и алкохол заради енергията и ще си намажем черупките със слуз от охлюв, за да попречим на калориите да напуснат твърде бързо телата ни.

103 683-и разсеяно улавя с антените си тези реплики. Той мисли за тайната на термитника, за необяснимите изчезвалия, за които разказва старият войн.

Първият гуайейтиолотец, който му показа трофеите и отказа да разговаря за термитите, се приближава към него.

Приказва ли с 4000-ен?

103 683-и потвърждава.

Тогава не обръщай внимание какви ги дрънка. Все едно, че си беседвал с труп. Преди няколко дни го ухапа ихневмон…

Ихневмон! 103 683-и изтръпва от ужас. Ихневмон наричат онази оса с дълъг кинжал, която нощем пробива гнездата на мравките, докато попадне на топло тяло. Тогава го пронизва и снася вътре яйцата си.

Това е един от най-страшните кошмари за ларвите на мравките: една спринцовка се показва от тавана и опипва в търсене на мека плът, в която да вложи своите малки. Сетне те спокойно растат в организма-домакин, докато се превърнат в кръвожадни ларви, които изгризват животното отвътре.

В такива случаи няма прошка: тази нощ 103 683-и сънува някакъв страшен хобот, който го преследва, за да впръска в него своята кръвожадна челяд!

Кодът за влизане не беше сменен. Никола бе запазил ключовете и за да проникне в апартамента, трябваше само да счупи печатите, поставени от полицията. От изчезването на пожарникарите нищо не беше докосвано. Дори вратата на мазето бе останала отворена.

Поради липса на джобно фенерче, без много да му мисли, той се зае да измайстори факла. Успя да отчупи единия крак на масата, уви около нея дебел пласт смачкани вестници и ги запали. Дървото пламна лесно и се разгоря с малък, но равномерен пламък, който трябваше да устои на въздушните течения.

Момчето незабавно тръгна надолу по витата стълба, държейки в едната си ръка факлата, а в другата джобното ножче. Обзет от решителност и стиснал зъби, той се чувстваше герой.

Все слизаше, слизаше… Едно безконечно спускане по спирала. Струваше му се, че това продължава вече часове, огладня, стана му студено, но волята да победи не го напускаше.

Напрегнат до крайност, той ускори ход и започна да крещи под грубо одялания свод, като ту зовеше майка си и баща си, ту надаваше оглушителни бойни викове. Сега в походката му имаше изключителна увереност, докато се спускаше стремително от стъпало на стъпало, без съзнанието му да участва в това движение.

Внезапно се озова пред някаква врата. Бутна я. Две банди плъхове, които се биеха, се разбягаха при появата на крещящото дете, озарено от пламъците.

Най-старият плъх беше угрижен: от известно време посещенията на „големите“ бяха зачестили. Какво означаваше това? Дано този не подпали скривалищата на бременните женски!

Никола продължи своето спускане, той толкова бързаше, че дори не забеляза плъховете… Още стъпала и още странни надписи, които нямаше намерение да чете този път. Внезапно долови някакъв шум (шляп, шляп) и усети докосване. Един прилеп се заплете в косите му. Ужас. Помъчи се да се освободи, но животното беше като залепнало за главата му. Опита да го отблъсне с факлата, но само си опърли няколко кичура. Изпищя и се затича нататък. Прилепът стоеше върху главата му като шапка. Пусна се едва след като смукна малко кръв.