Бернар Вербер - Мравките

Никола гледаше телевизия в трапезарията с новите си приятели Жан и Филип. Край тях други сирачета с розови лица се отдаваха на омаята от безкрайната поредица картини. Сценарият на филма проникваше през очите и ушите им и стигаше до мозъка им със скорост 500 километра в час. Човешкият мозък може да побере близо шестдесет милиарда единици информация. Ала когато паметта е претрупана, автоматично се прави прочистване: информациите, сметнати за не толкова интересни, биват забравени. Остават само мъчителни спомени и съжалението по отминалите радости.

Веднага след серийния филм през този ден имаше разговор за насекомите. Повечето от младите човеци се пръснаха, тъй като научните брътвежи не ги вълнуваха много-много.

— Професор Льодюк, заедно с професор Розенфелд ви смятат за най-големия европейски специалист по мравките. Какво ви накара да се заемете е тяхното изучаване?

— Един ден отворих кухненския шкаф и попаднах лице срещу лице с върволица от тези насекоми. Прекарах цели часове да ги гледам как се трудят. За мен това бе урок по живот и по скромност. Реших да науча нещо повече… Това е всичко.

(Смее се)

— Какво ви отличава от видния учен професор Розенфелд?

— А, професор, Розенфелд! Той още ли не се е пенсионират? (Отново се смее.) Не, сериозно, ние не се кланяме на един и същи Господ. Знаете ли, има няколко способа да „разбереш насекомите…“. По-рано се смяташе, че всички обществени видове (термити, пчели, мравки) са роялисти. Просто, но невярно обяснение. Стана ясно, че при мравките царицата няма никаква власт извън създаването на поколение. Дори съществуват много различни форми на мравешко управление: монархия, олигархия, триумвират на бойци, демокрация, анархия и прочие. Понякога дори, когато гражданите не са доволни от управлението, те се бунтуват и ставаме свидетели на „граждански войни“ вътре в самите градове.

— Фантастично!

— За мен и за така наречената „германска“ школа, към която се причислявам, организацията на мравешкия свят е основана преди всичко върху йерархия на кастите и върху надмощието на индивидите-алфа, по-даровити от средното равнище, които ръководят групите от работнички… За Розенфелд, който е от така наречената „италианска“ школа, мравките са анархисти по рождение, не съществуват алфа-индивиди, по-надарени от средното равнище. Лидери възникват понякога спонтанно само за решаването на практически проблеми. Но те остават такива само временно.

— Не ви разбирам добре.

— С една дума, италианската школа смята, че коя да е мравка може да стане водач, стига да и хрумне оригинална идея, която да заинтересува останалите. Докато според германската школа начело на мисиите застават единствено мравки, които притежават „характер на водачи“.

— Толкова ли са големи различията между двете школи?

— Случвало се е на големи международни конгреси да се стигне до бой с юмруци, ако за това питате.

— Не е ли това израз на старото съперничество между саксонския и латинския дух?

— Не. Тази борба напомня по-скоро сблъсъка между привържениците на „вроденото“ и „придобитото“. Човек ражда ли се кретен, или става такъв впоследствие? Това е един от въпросите, на които се опитваме да дадем отговор, изучавайки обществото на мравките!

— Но защо не правите експерименти със зайци или с мишки?

— Мравките са изключително подходящи, защото ни дават възможност да видим как функционира едно общество, и то общество, съставено от няколко милиона индивида. Все едно да наблюдаваш цял един свят. Доколкото знам, не съществуват градове от няколко милиона зайци или мишки…

Удар с лакът.

— Чуваш ли това, Никола?

Ала Никола не слушаше. Той бе виждал някъде това лице, тези жълти очи. Къде? Кога? Разрови се в паметта си. Точно така, спомни си. Това бе човекът за подвързията. Бе заявил, че се казва Гун, но беше същият този Льодюк, който се пъчеше по телевизията.

Това откритие потопи Никола в бездна от догадки. Ако професорът бе излъгал, значи се бе опитал да се докопа до енциклопедията. Нейното съдържание сигурно е твърде ценно за изучаването на мравките. И тя сигурно се намираше долу. С положителност беше в мазето. Всички до един търсеха нея: тате, мама, а и въпросният Льодюк. Трябваше да намери тази проклета енциклопедия и тогава всичко щеше да се изясни.

Никола стана.

— Къде отиваш?

Той не отвърна нищо.

— Мислех, че мравките те интересуват?

Отиде до вратата, после тичешком се прибра в стаята си. Нямаше нужда от много вещи. Само коженото яке, с което не се разделяше, ножчето и големите обувки с грайфери.