Бернар Вербер - Мравките

56-а женска се опитва да пикира, за да избяга от лястовицата, ала птицата е десетократно по-бърза. Сянката на клюна вече се спуска над антените й. Той обхваща корема й, гръдния кош, главата. Върхът стърчи пред нея. Докосването на небцето е непоносимо. Сетне клюнът се затваря. Всичко е свършено.

САМОЖЕРТВА:

Ако се наблюдава мравката, може да се помисли, че тя е движена единствено от външни на нейното собствено битие амбиции. Една отрязана глава ще продължава да се опитва да принесе полза; като хапе краката на противниците, като троши някое зърно; един гръден кош ще се влачи, за да запуши входа пред враговете.

Какво е това? Себеотрицание? Фанатизъм спрямо града? Затъпяване, обусловено от колективизма? Не, мравката умее също да живее самостоятелно. Тя няма нужда от Стадото, дори може да се разбунтува.

Тогава на какво се дължи нейната саможертва?

На стадия, до който са стигнали моите изследвания, бих казал: на скромност. Изглежда, за нея собствената и смърт не е достатъчно важно събитие, за да я отклони от работата, с която се е заела миг преди това.

Заобикаляйки дърветата, купчинките пръст и бодливите храсти, изследователите продължават да се промъкват по посока на злокобния Изток.

Пътят се е стеснил, ала все още се срещат бригади по поддръжката. Артериите, свързващи един град с друг, изискват постоянни грижи. Кантонерите скубят мъха, отместват препречилите се клонки, поставят обонятелни сигнали с помощта на своята дюфурова жлеза.

Сега работничките, които се движат в обратната посока, се срещат все по-рядко. Понякога върху почвата попадат на феромони, сигнализиращи: „На кръстопът 29 заобиколете покрай глога!“ Може би става дума за последната следа от засада на вражи насекоми.

Докато върви, 103 683-и попада от изненада на изненада. Той никога не е идвал по тези места. Тук има дяволски гъби, високи по осемдесет глави! При това видът се среща често в западните области.

Разпознава освен това едно „нощно пауново око“, чиято отвратителна миризма привлича мухите, бисерни праханки; той се покачва върху една гъба пачи крак и с наслада тъпче по меката й плът.

Открива всякакви видове чудновати растения: див коноп, чиито цветове задържат тъй добре росата, великолепни и застрашителни Венерини пантофки, котешки лапи върху дълго стебло…

Приближава се до една балсамина, чиито цветове приличат на пчели, и твърде непредпазливо я докосва. Тозчас зрелите плодове избухват в лицето му и го покриват целия с лепкави жълти семена! Добре, че не е алтернария…

Без да губи кураж, той се изкатерва върху една съсънка, за да погледа небето отблизо. Вижда във висините пчели, които правят осморки, за да посочат на своите сестри мястото на цветята с прашец.

Местността става все по-дива. Наоколо се носят тайнствени миризми. Стотици неопределими дребни същества се разбягват на всички страни. Присъствието им се долавя само по пращенето на сухите листа.

С все още замаяна глава 103 683-и се присъединява към групата. Така със спокойна крачка достигнат до околностите на съюзния град Зуби-зуби-кан. Отдалече всеки би видял горичка като всяка друга. Ако не е миризмата и трасето на пътя, никой не би се сетил да търси тук някакво селище. Всъщност Зуби-зуби-кан е класически град на рижите мравки с пън, свод от клонки и сметища. Само че всичко е скрито под храстите.

Входовете към Града са разположени високо, почти до самия връх на покрива. Дотам се стига, като се премине през китка папрати и диви рози. По този път минават изследователите.

Вътре кипи живот. Листните въшки не се забелязват лесно, цветът им е същият като на листата. Ала опитните антени и очи съзират без мъка хилядите дребни зелени брадавици, които, смучейки растителен сок, бавно пълнеят.

Преди много време било сключено споразумение между мравките и листните въшки. Последните ще осигуряват храна на мравките, които за отплата ще ги закрилят. Истината е, че в някои градове късат крилете на своите „дойни крави“ и им дават собствените си обонятелни пропуски. Така наглеждането на стадата е по-удобно…

Зуби-зуби-кан прибягва до тази хитрост. Като компенсация или може би по силата на модата Градът е построил на втория етаж величествени обори с всички удобства, необходими за благоденствието на листните въшки. Там гледачките-мравки се грижат за техните яйца със същото внимание като за своите собствени. На това по всяка вероятност се дължи и необичайното количество, и доброто състояние на тукашния добитък.