Бернар Вербер - Мравките

Обикновен късмет.

Ето че невредимите от десетата вълна са четиринадесет. Ала 56-а не си прави илюзии. Преодоляла е едва първото изпитание. Тежкото тепърва предстои. Тя знае цифрите. Общо взето, от хиляда и петстотин излетели принцеси едва десетина се приземяват здрави и читави. По най-оптимистичните сметки четири царици ще успеят да построят свой град.

ПОНЯКОГА, ДОКАТО:

Понякога, докато се разхождам лете, забелязвам, че за малко да стъпя върху някакво подобие на муха. Разглеждам я по-внимателно: това е царица-мравка. Ако има една, значи има хиляди. Гърчат се по земята. Хорските обуща ги стъпкват или пък те сами се сплескват върху предните стъкла на колите. Изтощени са, не могат изобщо да направляват своя полет. Колко ли градове са били унищожени така в зародиш, лете, от едно завъртане на чистачките?

Докато 56-а женска задейства дългите си, подобни на витражи криле, забелязва зад себе си стената от пера, която се затваря пред единадесетата и дванадесетата вълна. Горките! Още пет вълни женски, и Градът ще изразходва всичките си запаси от надежда.

Вече не мисли за това, засмукана от безкрайния лазур. Всичко е синьо, толкова синьо! За една мравка, познала единствено живота под земята, е фантастично да се рее из въздуха. Струва и се, че се е пренесла в друг свят. Изоставила е тесните галерии заради един главозамайващ простор, където всичко избухва в три измерения.

Тя интуитивно налучква всички възможности на летенето. Пренасяйки тежестта на едното крило, завива надясно. Като изменя ъгъла на трептенията, се издига нагоре. Или се спуска надолу. Или ускорява… Разбира, че за да направи съвършен завой, трябва да задържи върха на крилете във въображаема ос и без колебание да извие тялото си под ъгъл, по-голям от 45°.

56-а женска открива, че небето не е празно. Съвсем не. То е пълно с течения. Някои от тях, „въртопите“, я издигат нагоре. Въздушните ями, напротив, я карат да губи височина. Те могат да бъдат открити само като се наблюдават насекомите, които се намират отпред, и да се преценява по движението им…

Студено й е. Във висините е студено. Понякога има вихри, пориви от топъл или леден въздух, които я въртят като пумпал.

Група мъжки се устремяват подире й. 56-а женска забързва, за да бъде настигната само от най-бързите и най-упоритите. Това е първият генетичен подбор.

Усеща докосване. Един мъжки се хваща за корема и, изкатерва се по нея. Доста е дребен, но тъй като е престанал да трепти с криле, струва й се много тежък.

Тя губи височина. Отгоре мъжкият се намества, за да не му пречат крилете й. Съвсем изгубил равновесие, той извива корем, за да достигне с жилото си женския полов орган.

Тя с любопитство очаква новите усещания. Обземат я сладостни тръпки. Това я подсеща за нещо. Без предупреждение тя се навежда напред и се спуска с пикиране. Истинско безумие! Безкраен екстаз! Скоростта и сексът са съставките на нейния първи коктейл удоволствие.

В мислите й се мярка образът на 327-и мъжки. Вятърът свисти в косъмчетата между очите и. Лютив сок кара антените й да потрепват. Сетивата й се преобразяват в бурно море. Странни течности се отделят от всичките й жлези и се смесват в кипящ бульон, който се излива в мозъка й.

Достигнала върховете на тревата, тя събира сили и отново затрептява с криле. Сега се изкачва като стрела. Когато отново се стабилизира, мъжкият вече не се чувства твърде добре. Краката му треперят, челюстите му непрекъснато се отварят и затварят без причина. Спиране на сърдечната дейност. И свободно падане…

При повечето насекоми мъжките са програмирани така, че да умрат веднага след първия любовен акт. Имат право само на един опит и трябва да успеят. С напускането на тялото сперматозоидите отнасят със себе си живота на своя собственик.

При мравките еякулацията убива мъжкия. При други видове женската, след като бъде задоволена, убива своя благодетел. Просто защото емоциите са й отворили апетит.

Трябва да се приеме неоспоримият факт: светът на насекомите като цяло е свят на женски и по-точно на вдовици. Мястото на мъжките в него е съвсем епизодично…

Но ето че в нея се вкопчва втори оплодител. Веднага след като той си отива, го замества друг! Пристига трети, сетне много други. 56-а женска престава да ги брои. Най-малко седемнадесет или осемнадесет се изреждат да запълнят нейната сперматека със свежи гамети.

Тя усеща живата течност, която кипи в корема й. Това е резервът от обитатели на нейния бъдещ град. Милиони мъжки полови клетки, които ще й позволят да снася всекидневно в продължение на петнадесет години.