Бернар Вербер - Мравките

Да се върнем към градовете в аквариум. Преди малко ви казах, че аз съм великодушен, всемилостив и дори донякъде суеверен Бог. Затова никога не причинявам страдания на моите поданици. Правя е тях само това, което бих се съгласил да правят с мен.

Ала хилядите мравуняци, продадени по Коледа, ще превърнат децата в също такива малки богове. Дали всички те ще бъдат великодушни и всемилостиви като мен?

Несъмнено повечето от тях ще разберат, че носят отговорност за един град и че това им дава права, но също така и божествени задължения: да ги хранят, да поддържат подходяща за тях температура, да не ги убиват за удоволствие.

И все пак децата — мисля преди всичко за най-малките, — които още нямат чувство за отговорност, преживяват неприятности: неуспехи в училище, спречквания между родителите, свади с приятелчетата. В пристъп на гняв те биха могли много лесно да забравят своя дълг на «млади богове» и тогава не ми се ще да мисля какво може да се случи с техните «подопечни»…

Не искам от вас да гласувате закона за забрана на мравуняците-играчки от съчувствие към мравките или заради техните права на животни. Животните нямат никакви права: много от тях се раждат в инкубатори, за да бъдат пожертвани за нашето изхранване. Искам от вас да гласувате, като си представяте, че ние самите сме може би предмет на изучаване и затворници на гигантски същества. Бихте ли се съгласили един ден Земята да бъде подарена за Коледа на някой млад безотговорен Бог?“

Слънцето е в своя зенит.

Окъснелите мъжки и женски се трупат в проходите под повърхността на Града. Работничките ги побутват, лижат ги и ги окуражават.

56-а женска потъва навреме сред тази тълпа, в която всички миризми-пропуски се смесват. Тук никой не ще може да открие нейното излъчване. Като се оставя вълната нейни сестри да я носи, тя се изкачва все по-нагоре и по-нагоре, прекосявайки непознати досега квартали.

Внезапно на ъгъла на един коридор забелязва нещо, което до днес не е виждала. Дневната светлина. Отначало това е само сияние по стените, ала скоро се превръща в ослепителен блясък. Ето я най-сетне тази тайнствена сила, която й бяха описвали работничките. Топлата, нежната, прекрасната светлина, предвестница на един нов приказен свят.

Тя се чувства опиянена от фотоните, които нахлуват право в очните й кълба. Все едно, че е прекалила с ферментиралия нектар от тридесет и втория етаж.

56-а принцеса продължава да напредва. Земята е обсипана с ярко бели петна. Тя гази в горещи фотони. За нея, която е прекарала детството си под земята, контрастът е прекалено силен.

Нов завой. Сноп чиста светлина я прострелва, разширява се в заслепяващ кръг, сетне в сребърен воал. Бомбардировката на светлината я принуждава да отстъпи. Тя чувства как нейните частици влизат в очите й, изгарят оптическите й нерви, разяждат трите й мозъка. Три мозъка… Старо наследство от предците, които имали по един нервен ганглий за всеки пръстен, по една нервна система за всяка част на тялото.

Тя се движи срещу струята фотони. В далечината различава фигурите на сестрите си, които биват погълнати от слънчевото светило. Приличат на призраци.

Продължава напред. Хитинът и се затопля. Светлината, която хиляди пъти са се опитвали да й опишат, не е по силите на никакъв език, тя трябва да се преживее! За момент се сеща за работничките от подкастата на „вратарите“, които остават затворени за цял живот в Града и никога няма да узнаят нищо за външния свят с неговото слънце.

Тя пробива стената от светлина и се оказва запратена отвъд, извън пределите на Града, фасетните и очи се приспособяват малко по малко, ала продължава да усеща игличките на дивия въздух. Той е свеж, подвижен и уханен за разлика от питомната атмосфера на света, който до днес е обитавала.

Антените и трепкат. Тя трудно успява да ги насочи според волята си. Едно по-силно течение ги залепя върху лицето й. Крилата й изплющяват.

Горе, на върха на покрива, я посрещат работничките. Те я улавят за краката, повдигат я, изтласкват я напред сред тълпата гюлови, където стотици мъжки и женски се блъскат върху едно тясно пространство. 56-а принцеса разбира, че се намира върху пистата за брачния полет, ала трябва да изчака подобряване на метеорологичните условия.

Докато вятърът продължава да своеволничи, десетина врабчета са забелязали половите. Възбудени от вида на плячката, те прехвърчат все по-близо. Когато се приближат прекалено, артилеристите, разположени в пръстен около върха, ги възнаграждават със струи киселина.