Бернар Вербер - Мравките

Запокитват ги сред най-гъстите редици на противника. Зърнотрошачките и техните носачи кихат от смъртоносния прашец. Когато виждат, че той е покрил целите им брони, те обезумяват. Носачите захвърлят товара си. Напълно безпомощни, изоставените зърнотрошачки изпадат в паника и се вчепкват с други зърнотрошачки. Започва безредно отстъпление.

Към 10 часа внезапно захлаждане разделя воюващите. При тези ледени въздушни течения никой не може да се бие. Войските на джуджетата използват затишието, за да се отгеглят. Танковете на рижите с мъка пъплят нагоре по височината.

В двата лагера броят раните, изчисляват размера на загубите, Според предварителната равносметка те са тежки. Всеки се бои от изхода на битката.

Белоканците разпознават спорите на алтернарията. Решават да пожертват всички войници, засегнати от гъбата, за да им бъдат спестени излишни страдания.

Тичешком пристигат шпиони: има начин за предпазване от това бактериологично оръжие — просто трябва да се намажат със слуз от охлюв. Речено-сторено. Три мекотели (а те се намират все по-трудно) биват пожертвани и всеки взема мерки срещу бедствието.

Антенни контакти. Рижите стратези смятат, че не е възможно да се атакува само с танкове. При новия боен ред танковете ще заемат центъра; но сто и двадесет легиона редовна пехота и шестдесет легиона пехота от наемници ще се разгърнат по фланговете.

Бойният дух се възвръща.

АРЖЕНТИНСКИ МРАВКИ:

Аржентинските мравки (Iridomyrmex humiliis) се появяват във Франция през 1920 година. По всяка вероятност те са пренесени в сандъци с олеандри, предназначени за украса на пътищата по Лазурния бряг.

Тяхното съществуване бива регистрирано за пръв път през 1866 година в Буенос Айрес (откъдето е и названието им). През 1891 година са забелязани в Съединените щати, по-точно в Ню Орлиънс.

Скрити в сламата на конете, изнасяни от Аржентина, те се появяват след това в Южна Африка през 1908-а, в Чили през 1910-а, в Австралия през 1917-а и във Франция през 1920 година.

Представителите на този вид се отличават не само с дребния си ръст, който ги прави същински пигмеи сред другите мравки, но също и със своята интелигентност и войнствена агресивност, които всъщност са основните му характеристики.

Веднага щом се установяват в Южна Франция, аржентинските мравки започват война с всички местни видове… И ги побеждават!

През 1960 година прекосяват Пиренеите и достигат до Барселона. През 1967-а минават Алпите и се разпространяват чак до Рим. Сетне, през седемдесетте години, Iridomyrmex предприемат поход на север. Смята се, че са преминали Лоара през някое горещо лято в края на деветдесетте години. Тези нашественици, на чиято военна стратегия биха могли да завидят Цезар и Наполеон, се изправят пред по-упорит противник: рижите мравки (южно и източно от Парижкия район) и мравките-фараони (на север и на запад от Париж).

Битката на маковете не е спечелена. В 10 часа и 13 минути Ши-гае-пу решава да прати подкрепления. Двеста и четиридесет легиона от резервната армия ще се присъединят към оцелелите след първата схватка. Разясняват им хитрината с „танковете“. Антените се съединяват за АК. Трябва да има някакъв начин да се противодейства на тези странни машини…

Към 10 и 30 часа една работничка прави предложение:

Подвижността на мравките-зърнотрошачки се дължи на шестте мравки, които ги носят. Достатъчно е да им бъдат отрязани тези „живи крака“.

Подхвърля се друга идея:

Слабото място на тези машини е неповратливостта им при обръщане на 180°. Този недостатък може да бъде използван. Достатъчно е да се оформят плътни карета. Когато машините атакуват, те се отдръпват, за да ги пропуснат свободно. След това, докато все още са устремени напред, ще им бъде нанесен удар отзад. Така няма да имат време да се обърнат.

И още една идея:

Всички видяха, че синхронизацията на движенията на краката става чрез антенен контакт. Достатъчно е със скок да се отсекат антените на зърнотрошачките и те няма да могат повече да насочват своите носачи.

Всички идеи са взети под внимание. И джуджетата започват да чертаят новата схема на сражението.

СТРАДАНИЕ:

В състояние ли са мравките да страдат? Погледнато априори — не. За това им липсва съответната нервна система. А няма ли нерви, няма и послание за болка. Така може да се обясни как понякога парчета от мравка могат да „живеят“ много дълго отделно от останалото тяло.