Бернар Вербер - Мравките

Нищо не може да устои на тази страшна топлина.

ЕПИЗОД:

Излъгал съм се. Ние не сие равни, ние не сме конкуренти. Човешкото присъствие е само кратък „епизод“ в тяхното безразделно господство на Земята.

Те са повече, безкрайно повече от нас. Притежават повече градове, заемат повече екологически ниши. Живеят в пустинни, студени, горещи и влажни зони, където никой човек не би могъл да оцелее. Накъдето и да погледнем, все мравки.

Били са тук сто милиона години преди нас и ако съдим по факта, че са едни от малкото организми, устояли на атомната бомба, със сигурност ще бъдат тук и сто милиона години след нас. В тяхната история ние не сме нищо повече от инцидент, продължил три милиона години. Впрочем дори един ден на нашата планета да пристигнат извънземни, те няма да сбъркат. Без всякакво съмнение ще се обърнат към тях. Към истинските господари на Земята.

На следващата сутрин от свода не с останал и помен. Оголен, почернелият пън сгърчи насред града.

Загинали са пет милиона граждани. Това всъщност е броят на всички мравки, които са се намирали в непосредствена близост до свода.

Онези, които са проявили достатъчно присъствие на духа и са слезли в по-долните етажи, са невредими.

Човеците, обитаващи под Града, не са забелязали нищо. Огромната гранитна плоча им е попречила. Всичко това се е случило през една от техните изкуствени нощи.

Смъртта на Бело-киу-киуни е събитието, което вещае най-много заплахи; лишено от носачка, стадото действително е застрашено.

Хлипуканската армия междувременно е взела участие в борбата срещу огъня. Веднага щом войниците научават за смъртта на Бело-киу-киуни, те пращат вестоносци към техния Град. Няколко часа по-късно, яхнала бръмбар-носорог, Хли-пу-ни пристига лично да установи щетите.

Когато стига до Забранения град, мравките-пожарникари все още продължават да обливат пепелта. Но борбата вече е безсмислена. Тя разпитва и научава за необяснимото бедствие.

Тъй като не са останали оплодени царици, тя съвсем естествено става новата Бело-киу-киуни и се настанява в царските покои на централния Град.

Жонатан се събужда пръв, учуден от тракането, което идва откъм принтера на компютъра.

На екрана е изписана една дума.

Защо?

Значи са предавали през нощта. Искат да разговарят. Той изчуква на клавиатурата традиционната фраза, с която започва всеки диалог.

ЧОВЕК: Поздрави, аз съм Жонатан.

МРАВКА: Аз съм новата Бело-киу-киуни. Защо?

ЧОВЕК: Новата Бело-киу-киуни? А къде е старата?

МРАВКА: Вие я убихте. Аз съм новата Бело-киу-киуни. Защо?

ЧОВЕК: Какво се е случило?

МРАВКА: Защо?

Тук разговорът прекъсва.

Сега вече тя знае всичко.

Това е тяхно дело, на човеците.

Майката ги е познавала.

Открай време е знаела за тях.

Пазила е в тайна тази информация.

Заповядала е екзекуцията на всички, които биха могли да се доберат до най-малката следа.

Дори е подкрепяла човеците срещу своите собствени клетки.

Новата Бело-киу-киуни съзерцава безжизненото тяло на своята майка. Когато стражите пристигат да отнесат мъртвата на сметището, тя трепва.

Не, този труп не бива да бъде изхвърлен.

Тя гледа втренчено бившата Бело-киу-киуни, от която вече се разнасят миризмите на смъртта.

Настоява да бъдат залепени със смола откъснатите членове. Да се изпразни тялото от меката плът и да се напълни с пясък.

Тя иска да го задържи в своите покои.

Хли-пу-ни, новата Бело-киу-киуни, събира няколко войника. Предлага да се възстанови и модернизира централният Град. Според нея сводът и пънът са прекалено уязвими. Необходимо е също така да се заемат с издирването на подземни реки и евентуално с прокопаването на канали, които да свържат всички градове от Федерацията. Според нея бъдещето е в овладяването на водата. Така по-добре ще се предпазват от пожарите, а освен това ще могат да пътуват бързо и безопасно.

Ами човеците?

Отговорът й е уклончив.

Те не представляват голям интерес.

Войникът настоява:

Ами ако отново ни нападнат с огън?

Колкото по-силен е противникът, толкова повече той ни кара да надминаваме себе си.

А онези, които обитават под голямата скала?

Бело-киу-киуни не отговаря. Иска да я оставят сама, после се обръща към трупа на бившата Бело-киу-киуни.

Новата царица скланя глава и опира антени в челото на Майката. После остава неподвижна много дълго, сякаш вглъбена в една безкрайна абсолютна комуникация.