Бернар Вербер - Мравките

Би могло да се каже, че Бог е използвал планетата Земя за един експеримент. Пуснал е върху пея два вида с противоположни философии, които се надбягват по пистата на съзнанието, за да види кой от тях ще се окаже по-бърз.

Вероятно целта е достигането до колективно планетарно съзнание: сливането в едно на всички мозъци па вида. Според мен това е следващият етап в приключението, което очаква съзнанието. Следващото ниво на сложност.

Ала двата водещи вида са поели по успоредни пътища на развитие:

— За да стане по-умен, човекът е развил мозъка си до чудовищни размери. Превърнал го е в някакво подобие на огромен розов карфиол.

— За да постигнат същия резултат, мравките са предпочели да използват няколко хиляди малки мозъка, обединени от съвършена система за комуникация.

В абсолютно изражение количеството интелигентна материя в купчината зелеви трошици на мравките и в големия карфиол на човека е едно и също. Борбата се води с равностойни оръжия.

Ала какво би станало, ако двете разумни форми, вместо да тичат успоредно, влязат в сътрудничество?…

Жан и Филип обичат само да гледат телевизия и в краен случай да играят на флипер. Дори съвсем новият наскоро построен и много скъп миниголф не ги привлича. Що се отнася до разходките в гората… За тях няма по-ужасни моменти от тези, когато възпитателят ги накара да излязат на чист въздух.

Миналата седмица се забавляваха да мачкат жаби, но удоволствието им се бе оказало прекалено кратко.

Въпреки всичко днес Жан, изглежда, е открил едно наистина интересно занимание. Той дръпва своя приятел настрани от групата сирачета, които най-тъпашки събират окапали листа, за да правят сетне от тях идиотски апликации, и му показва някакво подобие на циментов конус. Това е термитник.

Двамата веднага се захващат да го събарят с ритници, ала отвътре не излиза нищо, термитникът е празен. Филип се навежда и подушва.

— Кантонерът му е видял сметката. Я виж как мирише на инсектицид, вътре всичко живо е изпукало.

Тъкмо се канят да се присъединят към останалите, когато Жан забелязва на другия бряг на рекичката полузакрита от храстите пирамида.

Този път няма грешка! Внушителен мравуняк със свод, висок най-малко един метър! Дълги колони мравки влизат и излизат, стотици, хиляди работнички, войници, изследователи. Тук ДДТ още не е минало.

Жан подскача от възбуда.

— Видя ли, видя ли?

— А, не! Ако пак си решил да ядеш мравки… Последния път бяха гадни на вкус.

— Кой казва, че ще ги ядем! Пред тебе е същински град. Както го гледаш, той е по-голям от Ню Йорк и от Мексико сити. Помниш ли какво казаха в предаването? Вътре гъмжи от народ. Виж ги само тия как се трепят от работа като тъпаци!

— Хайде… Нали видя как Никола толкова се интересуваше от мравките, че накрая изчезна? Сигурен съм, че на дъното на тяхното мазе е пълно с мравки и те са го изяли. Право да си кажа, никак не ми се стои близо до това чудо. Не ми харесва! Гадни мравки, вчера видях едни да излизат дори от дупките на миниголфа, може и да са искали да си направят гнездо вътре… Гадни, тъпи отвратителни мравки!

Жан го тупа по рамото.

— Точно така! И аз като тебе не обичам мравките. Хайде да ги избием! Да отмъстим за нашия приятел Никола!

Идеята привлича вниманието на Филип.

— Да ги избием ли?

— Ами да! Защо не? Да подпалим проклетия им град! Представяш ли си Мексико сити в пламъци само защото така ни е скимнало?

— Окей, да го подпалим. Дадено. За Никола…

— Почакай, имам дори по-добра идея — ще го наблъскаме с хербицид, така ще се получи истински фойерверк.

— Гениално…

— Слушай, сега е единадесет часът, ще се видим тук точно след два часа. Така възпитателят няма да пищи, а всички други ще са в столовата. Отивам да намеря хербицид. Ти потърси кутия кибрит, по-добре е от запалка.

— Дадено!

Легионите на пехотата напредват бързо. Когато от другите съюзни градове попитат накъде са се запътили, хлипуканците отговарят, че е открит гущер в западните територии и главният Град е поискал помощ.

Над главите им бръмчат бръмбарите-носорози, които едва усещат тежестта на артилеристите, покатерени върху главите им.

Тринадесет часът. В Бел-о-кан цари оживление. Трябва да се използва топлината и да се пренесат яйцата, какавидите и листните въшки в солариума.

— Донесох спирт за горене, за да пламне по-добре — съобщава Филип.

— Идеално — отвръща Жан. — Аз пък купих хербицид. Взеха ми двадесет франка за една опаковка, мръсниците!