Бернар Вербер - Мравките

Майката си играе със своите месоядни растения. Откакто са тук, тя непрекъснато се пита защо все още не е направила защитен вал от тях, както възнамеряваше в началото.

После се сеща за колелото. Как да използва тази гениална идея? Би могло евентуално да се изработи огромна циментова топка, която да се бута напред с крака, за да премазва враговете. Трябва да предложи този проект.

— Готово, сложих всичко — и спирта, и хербицида.

Докато Жан говори, една мравка-изследовател се катери по него. Тя опипва тъканта на панталона му с върха на антените си.

Вие, изглежда, сте някаква огромна жива структура. Бихте ли могли да се обозначите?

Той я улавя и я смачква между палеца и показалеца си. Пак! По пръстите му потича жълто-черна течност.

— На една вече й видях сметката — съобщава той. — Хайде, сега се дръпни, защото ще хвърчат искри!

— Ще гръмне като бомба — обявява Филип.

— Същински Апокалипсис по Йоан! — киска се другият.

— Колко ли са вътре?

— Сигурно милиони. Разправят, че миналата година мравки нападнали една вила недалеч оттук.

— Ще отмъстим и за тях — отвръща Жан. — Хайде, скрий се зад това дърво.

Майката си мисли за човеците. Следващия път ще им зададе повече въпроси. Как ли използват те колелото?

Жан драсва една клечка и я хвърля към свода от клонки и борови иглички. После побягва, за да не го достигнат пламъците.

Ето, хлипуканската армия вече съзира Централния град. Колко е грамаден!

Кибритената клечка описва падаща крива.

Майката решава да говори с тях незабавно. Трябва да им съобщи освен това, че може без проблеми да увеличи количеството на доставяния нектар — тази година добивът обещава да е богат.

Клечката пада върху клонките на свода.

Хлипуканската армия е съвсем наблизо. Тя се готви за щурм.

Жан се скрива със скок зад големия бор, където Филип вече е намерил убежище.

Клечката не попада на място, напоено със спирт за горене или с хербицид. Затова изгасва.

Момчетата излизат от прикритието си.

— Майката му!

— Знам какво трябва да се направи. Ще сложим парче хартия, така пламъкът ще бъде по-голям и няма начин да не подпали спирта.

— Имаш ли у себе си хартия?

— Хм… — само един билет от метро.

— Дай го насам.

Един от часовите открива нещо загадъчно: не стига, че от известно време няколко квартала миришат на спирт, но току-що се е появило и някакво парче жълто дърво, забучено на върха. Той влиза незабавно в контакт с една работна група, която да измие клонките от спирта и да измъкне жълтата греда.

Друг часови пристига тичешком на врата номер 5.

Тревога! Тревога! Напада ни армия рижи мравки!

Картончето се запалва. Момчетата отново се скриват зад бора.

Трети часови вижда голям пламък да се издига на върха на жълтата греда.

Хлипуканците се втурват в атака, като подражават на робовладелците.

Първа експлозия.

Отведнъж пламва целият свод.

Гърмежи, пламъци.

Жан и Филип се мъчат да държат очите си отворени въпреки горещината. Гледката си струва. Сухото дърво се подпалва бързо. Когато пламъкът достига до локвичките хербицид, се чува експлозия. Всичко лумва и зелени, червени, лилави пламъци изригват от „Града на залутаната мравка“.

Хлипуканската армия внезапно спира настъплението. Пръв пламва солариумът заедно с всички яйца, с добитъка, а сетне пожарът обхваща целия свод.

Пънът на Забранения град бива засегнат още в първите мигове на катастрофата. Вратарите са загинали в експлозията. Войниците се спускат да спасят единствената носачка. Твърде късно, тя вече се е задушила от отровните газове.

Сигналите за тревога бързо се разпространяват. Тревога първа фаза: изпратени са възбуждащите феромони; тревога втора фаза: по коридорите отеква зловещо барабанене; тревога трета фаза: из галериите тичат „обезумели“, които предават своята паника; тревога четвърта фаза: всичко ценно (яйца, полови, добитък, храни…) бива спуснато в най-долните етажи, докато войниците се изкачват в обратна посока, за да дадат отпор.

При свода се опитват да намерят разрешение. Легионите от артилеристи успяват да изгасят някои участъци, като изстрелват 10-процентов разтвор на мравчена киселина. Тези непрофесионални пожарникари се убеждават в ефикасността на своите действия и веднага след това обливат Забранения град. Може би ако намокрят пъна, ще могат да го спасят.

Ала огънят се разпростира. Блокираните вътре граждани са задушени от отровния пушек. Дъгите от пламнало дърво се срутват върху слисаните тълпи. Хитиновите черупки се топят и сгърчват като нагорещена пластмаса.