Фредерик Пол - Човекът плюс

Опита се да подремне, но, докато самолетът все още набираше височина, влезе камериерът на президента и обяви:

— Президентът ще ви приеме сега.

Току-що обръснатият покрай козята си брадичка президент Дашътайн приличаше на Джилбърт Стюарт. Отпочиваше в кожено кресло, блуждаещите му очи се взираха в илюминатора, а от слушалките звучеше музика. До лакътя му димеше пълна чаша кафе, друга чакаше празна на подноса до сребърния кафеник. До чашата имаше тънка кутия от пурпурна кожа, украсена със сребърен кръст.

Даш не го накара да чака. Видя го, усмихна се, махна слушалките и каза:

— Благодаря, че ми позволихте да ви отвлека, отец Кейман. Седнете, моля. Сипете си кафе, ако желаете.

— Благодаря.

Прислужникът пристъпи, наля кафе и се оттегли зад Дон. Кейман не се огледа; знаеше, че ще наблюдава всяко трепване на мускулите му, и се стремеше да избягва резките движения.

— Минах през толкова часови зони през последните четиридесет и осем часа — каза президентът, — че просто забравих как изглежда външният свят. Мюнхен, Бейрут, Рим. В Рим се срещнах с Върн Скейниън, когато разбрах за неприятностите с Роджър Торауей. Това страшно ме притесни, отче. Почти го бяхте изтървали, нали?

— Аз съм марсолог, господин президент. Станалото няма отношение към моите задължения.

— Оставете това, отче. Аз не търся вина; има много хора, на които може да се припише, ако се наложи. Искам да знам какво всъщност се случи.

— Сигурен съм, че генерал Скейниън би могъл да ви каже много повече от мен, господин президент — отвърна Кейман сковано.

— Ако исках да чуя версията на Върн, нямаше да спирам да ви вземам — продължи президентът спокойно. — Вие сте били там, не той. По това време той беше в Рим…

Кейман сръбна от кафето.

— Е, да за малко да го изтървем. Мисля, че не му беше казано по подходящ начин какво ще стане, тъй като по това време имаше грипна епидемия. Не ни достигаше персонал. Брад също не беше там.

— Това е било предишния път — забеляза президентът.

Кейман сви рамене и се направи, че не е разбрал.

— Кастрираха го, господин президент. В Ориента са го наричали пълна кастрация, пенисът и всичко друго. Те не са му нужни, защото яде толкова малко, че всичко се изхвърля анално, така че това е само едно уязвимо място. Без съмнение трябваше да се направи, господин президент.

— А какво става с — как го наричате — простатектомията? И то ли е уязвимо място?

— Трябваше да попитате някой от лекарите, господин президент — отбраняваше се Кейман.

— Но аз питам вас. Скейниън спомена нещо за „болестта на свещениците“, а вие сте свещеник.

Кейман се усмихна.

— Това е стар израз, от времето, когато всички свещеници са били неженени. Но, да, мога да ви разкажа, в семинарията много сме говорили по този въпрос. Простатата произвежда течност — не много, няколко капки на ден. Ако мъжът няма еякулация, повечето от нея просто се изхвърля навън с урината, но ако е възбуден сексуално, тогава количеството е по-голямо и не се изхвърля напълно. Връща се обратно и натрупването на тази течност причинява неприятности.

— Така че просто отстраниха простатата му.

— И имплантираха стероидна капсула, господин президент. Той няма да стане женствен. Физически сега е един завършен евнух… о, исках да кажа напълно завършено същество.

Президентът кимна.

— Това е така наречената фройдистка грешка 8 8 Неволна грешка при говорене, при която говорещият по невнимание разкрива подсъзнателни мотиви. Бел. прев. .

Кейман сви рамене.

— Щом вие разсъждавате по този начин — продължи да го притиска президентът, — какво по дяволите смятате, че мисли Торауей?

— Зная, че не му е лесно, господин президент.

— Доколкото разбирам — продължи президентът, — вие не сте само марсолог, Дон, вие сте и семеен съветник. Там не всичко е наред, нали? Тази шавлива женичка причинява много трудности на нашето момче.

— Дороти има много проблеми.

— Не, Дороти има един проблем. Проблемът, който всички ние имаме. Тя се бъзика с нашия марсиански проект, а ние не можем да си позволим провал. Можеш ли да я вкараш в правия път, Дон?

— Не.

— Е, нямам пред вид да я направиш идеален човек. Зарежи това! Искам да кажа, можеш ли да я накараш да го успокои, поне дотолкова, че да не изпада вече в шоково състояние? Да го целуне и да му обещае, че ще му изпрати подърък за Свети Валентин, когато е на Марс — Бог знае, че Торауей не иска нищо повече. Но има правото поне на това.