Фредерик Пол - Човекът плюс

— Благодаря — обърна се Роджър към пилота и тръгна да прибере багажа си от кабината за пътници.

Този път беше минал през Бейрут, Рим, Севиля и Саскатон, преди да се прибере в Оклахома, и всеки следващ град беше по-горещ от предишния. С Дороти се срещнаха в мотела на летището, тъй като се очакваше да присъстват на официален брифинг в чест на президента. Той бързо се преоблече в дрехите, които Дороти му беше донесла. Радваше се, че отново е в къщи, че отново се връща към създаването на чудовища, че отново е с жена си. Когато излезе изпод душа, внезапно почувства мощен еротичен импулс. Часовникът в главата му неотменно следеше времето, с което разполагаше, и не бе необходимо да поглежда ръчния си часовник: имаше малко време. Всъщност можеха да закъснеят с няколко минути. Но Дороти не беше в креслото, където я остави; телевизорът работеше, цигарата й догаряше в пепелника, но тя беше изчезнала.Увитият в хавлия Роджър приседна на ръба на леглото, докато часовникът в главата му не отбеляза, че вече няма време за любов. Започна да се облича. Когато Дороти почука на вратата, той вече стягаше вратовръзката си:

— Съжалявам — каза тя, когато Роджър й отвори. — Не можах веднага да намеря автомат за кока-кола. Една за теб, една за мен.

Дороти беше висока почти колкото Роджър, сега беше избрала рус цвят за косите си, но очите й по рождение бяха зелени. Извади четка от чантата си, прокара я по раменете и ръкавите на сакото му, после чукна кутията си кола с неговата и отпи.

— Добре е да тръгваме — забеляза тя. — Изглеждаш великолепно.

— Много си секси — отвърна Роджър и я прегърна през раменете.

— Току-що си сложих червило — Дороти извърна глава и му позволи да я целуне по бузата. — Радвам се, че госпожиците не са те изтощили съвсем.

Той се подсмихна; двамата често се майтапеха, че преспивал с различни момичета във всеки град. Роджър харесваше тази шега, въпреки че бе далече от истината. Няколкото незадоволителни опита за семейна измяна се бяха оказали по-скоро мизерни и мъчителни, отколко доставящи удоволствие, но му харесваше мисълта, че е човек, чиято съпруга трябва да се притеснява от вниманието на останалите жени.

— Нека не караме президента да ни чака. Аз ще освободя стаята, докато изкараш колата.

Всъщност нямаше как да накарат президента да ги чака; поне два часа бяха необходими за проверките, преди да успеят да го зърнат.

Роджър беше запознат с процедурата за сигурност, тъй като и преди беше подлаган на нея. По това време не само по отношение на президента на Съединените щати се вземаха много строги предпазни мерки срещу покушения. На Роджър му трябваше Цял ден, за да се добере до папата, и дори в папската зала от дясната му страна през цялото време стоеше швейцарски гвардеец с насочена „Берета“.

Половината от шефовете на лабораторията бяха пристигнали за брифинга. Главната зала за приеми, почистена и лъсната за случая, беше по-различна от обичайния й вид на място за поднасяне на кафе. Дори черните дъски и книжните салфетки, често използвани като чернови, бяха скрити далече от погледа. В ъглите стояха сгъваеми паравани, а щорите на най-близките прозорци бяха дискретно спуснати; Роджър знаеше, че това беше необходимо за претърсването на хората. След това щяха да последват разговори с психиатри. А после, ако всички издържат успешно, ако не се открие смъртоносна отрова в иглата на някоя дамска шапка или мания за убийство в нечия глава, цялата група щеше да премине в аудиторията, където към тях щеше да се присъедини и президентът.

В претърсването, опипването, прегледа с магнитометър и идентифицирането на мъжката част от гостите участваха четирима мъже от Тайните служби, въпреки че само двама от тях извършваха физическия преглед. Другите двама просто седяха настрана, готови да измъкнат оръжието и да стрелят при необходимост. Женският персонал на Тайните служби (наричаха ги „секретарки“, но Роджър беше виждал, че носят оръжие) проверяваше Катлийн Даути и другите жени. Дамите бяха претърсвани зад един от параваните с височина до раменете и Роджър можеше да разбере по изражението върху лицето на жена си докъде е стигнало опипването на изучаващите ръце. Дороти не обичаше да бъде докосвана от непознати. Беше време, когато не обичаше въобще да бъде докосвана, камо ли от непознати.

Когато дойде ред на Роджър, той разбра донякъде студения гняв, който беше забелязал върху лицето на жена си. Бяха изключително прецизни. Изследваха ямките под мишниците му. Разхлабиха колана и опипаха бедрата и тестисите му. Измъкнаха цялото съдържание на джобовете му. Носната кърпичка от горния джоб беше разгъната, отърсена и внимателно сгъната, по-добре от преди. Катарамата на колана, а също и ръчният му часовник бяха изследвани под лупа.