Грег Беър - Радиото на Дарвин

— Ако бях в Работната група, щях да организирам психиатрични приемни за родителите, чиито нови деца са умрели — продължи Кайе.

— Никой не говори за тези неща — поклати глава Мич.

— Работя като педиатър от двайсет и две години — въздъхна Фелисити. — Но сега ми се ще да зарежа всичко и да отида да се скрия в гората.

— Донеси на нещастната жена чаша вода — засмя се Кайе. — Или може би предпочиташ вино? Мич, за мен също една чаша. Не съм пила от близо година. — Тя се обърна към Фелисити. — В бюлетина споменава ли се алкохол?

— Никакви проблеми с него. За мен също вино, ако обичаш.

Кайе последва Мич в малката кухня и опря лицето си в неговото. Бузите й пулсираха със златиста светлина.

— Майчице! — възкликна Мич.

— Свали тази маска — каза му Кайе. — И ще има какво да си показваме един на друг.

— Ще го наречем празненството на Прекрасния нов вид — предложи Уендъл Пакър още от вратата и подаде на Кайе букет рози. Оливър Мъртън го следваше с луксозна бонбониера и широка усмивка. Огледа любопитно вътрешността на караваната.

— Къде е малкото чудо?

— Спинка — отвърна Кайе и остави да я прегърнат. — Кой още идва?

— Уендъл, Оливър и Мария минаха контрабанда — рече Ейлийн Рипър. — Но виж още кой е тук…

И посочи към прашния пикап, паркиран под сянката на дъба. Кристофър Дикън тъкмо слизаше от предната врата. Взе си патериците от Мария Кьониг и се обърна към караваната. Единственото му зрящо око срещна погледа на Кайе и за миг й се стори, че ще се разплаче. Но той вдигна една от патериците, размаха я за поздрав и се усмихна.

— Ама че е неравно тук — чу го да се оплаква.

Кайе изтича и го прегърна. Ейлийн и Мич застанаха зад нея.

— Стари приятели? — попита Ейлийн.

— По-скоро сродни души — обясни Мич. Радваше се, че вижда Кристофър, но не можеше да потисне глождещата го мъжка ревност.

Всекидневната бе твърде тясна, за да ги побере, така че Уендъл седна на канапето в хола, откъдето участваше в разговора. Мария и Оливър се бяха настанили на кушетката под прозореца. Кристофър седеше в синия фотьойл, Ейлийн бе опряла ръка на рамото му. Мич влезе от кухнята с букети цветя в едната ръка и шампанско в другата. Оливър му помогна да раздаде чашите.

— От летището ли го взе? — попита Мич.

— Да, в Портланд — кимна Оливър. — Там няма кой знае какъв избор.

Кайе донесе Стела Нова, облечена в розов гащеризон, и я сложи на масичката. Бебето беше будно. Очите му щъкаха из стаята, от ъгълчето на устата му потече слюнка.

Кристофър се беше облещил в детето, сякаш виждаше призрак.

— Кайе… — заговори той разтреперано.

— Нищо не казвай — рече тя и го докосна по белега на ръката.

— Само това, че съм горд, задето съм тук с теб и Мич.

— Шшшт — сгълча го Кайе. — Ти беше с нас от самото начало.

Кристофър се засмя.

— Благодаря ти.

— На колко е? — пошепна Ейлийн.

— На три седмици — отвърна Кайе.

Мари се пресегна и пъхна пръст в ръчичката на Стела. Бебето я стисна силно и я придърпа към себе си.

— Има си го рефлекса — кимна със знаещ вид Оливър.

— О, я млъкни — сряза го Ейлийн. — Тя е още бебе, Оливър.

— Да, но изглежда толкова…

— Красива! — настоя Ейлийн.

— Различна — не се предаваше Оливър.

— Засега не виждам големи разлики — опита се да защити дъщеря си Кайе.

— Ние също сме различни — подчерта Мич.

— И двамата изглеждате много добре, дори със стил — засмя се Мария. — Голям хит ще станете, като ви покажат в някое модно списание. Малката хубава Кайе…

— И грубоватият красив Мич — добави Ейлийн.

— С олющени бузи — довърши вместо тях Кайе и всички се разсмяха. Стела се размърда и изчурулика нещо. Те млъкнаха и я загледаха. Стела огледа гостите един по един — отделяше на всеки по няколко секунди внимание. Накрая погледът й се спря на Мич и тя му се усмихна. Мич почувства, че бузите му поруменяват. Последните късчета от маската бяха паднали преди осем дни.

— Леле майчице! — възкликна неочаквано Оливър.

По бузките на Стела Нова трептяха златисти оттенъци, зениците, й лекичко се разшириха, орбиталните й мускули придърпаха клепачите встрани.

— Сега ще ни даде първия урок как се говори — обяви гордо Кайе.

— Тя е изумителна — кимна Ейлийн. — Не съм виждала толкова хубаво бебе.

Оливър помоли за разрешение да се приближи и да разгледа бебето.

— Отблизо очите й изглеждат съвсем нормални — отбеляза той.