Артур Кларк - Одисея в космоса

— Благодаря ви, можете ли да се заемете с проучването на въпроса? Но както вече казах, не вярвам да има смисъл — със сигурност нещо, което владее такива сили, трябва да е в състояние и да се защищава от тях. И така — други предложения?

— Можем ли да преговаряме? — без особена надежда попита един от съветниците.

— С какво… или с кого? — попита Краусман. — Както разбрахме, като цяло Монолитът е обикновен механизъм, който само следва програмата си. Може би тази програма притежава известна гъвкавост, но няма начин да го разберем. А определено не можем да се обърнем към шефовете му — те са на петстотин светлинни години оттук!

Пул слушаше, без да се намесва — не можеше с нищо да помогне, а всъщност и почти не го интересуваше. Започваше да изпитва коварно униние — нямаше ли да е по-добре, чудеше се той, да не разпространяват тази информация? Ако се окажеше фалшива тревога, за никого нямаше да има каквото и да е значение. А ако беше истина — е, човечеството щеше да запази душевния си мир, преди да го сполетеше неизбежната му участ.

Все още разсъждаваше над тези мрачни мисли, когато внезапно дочу познат израз.

Тих, дребен член на Комисията, чието име бе толкова дълго и сложно, че Пул така и не успя да го запомни, а още по-малко да го произнесе, неочаквано изрече само две думи:

— Троянски кон!

Последва една от онези тишини, най-често описвани като „тежки“, а след това хор от „Защо не се сетих за това!“, „Разбира се!“ и „Отлична идея!“, докато председателката за първи път трябваше да помоли за тишина.

— Благодаря ви, професор Тиругнанасампантамурти — с лекота каза д-р Оконор. — Бихте ли се конкретизирали?

— Естествено. Ако, както очевидно всички смятат, Монолитът наистина е машина без съзнание — и следователно само с ограничена способност за самоконтрол — може би вече имаме оръжията, с които да го победим. Заключени в Склада.

— И средството, с което да ги използваме — Халмън!

— Точно така.

— Един момент, докторе. Ние не знаем нищо, абсолютно нищо за архитектурата на Монолита. Как можем да сме сигурни, че нещо, създадено от примитивната ни раса, ще е в състояние да го победи?

— Не можем, но си спомнете следното. Колкото и сложен да е, Монолитът трябва да се подчинява на абсолютно същите универсални закони на логиката, които са формулирани още преди векове от Аристотел и Бул. Ето защо той може — не, трябва! — да е уязвим за нещата, заключени в Склада. Трябва да ги сглобим по такъв начин, че поне едно от тях да сработи. Това е единствената ни надежда — освен ако някой не предложи по-добра алтернатива.

— Извинете ме — най-после загубил търпение, се намеси Пул. — Някой би ли ми казал какво представлява този прословут Склад и къде се намира?

Историята е пълна с кошмари: някои естествени, а други — създадени от човека.

Към края на двайсет и първи век повечето от естествените — едра шарка, бубонна чума, СПИН, ужасните вируси, дебнещи из африканските джунгли — бяха унищожени или поне поставени под контрол. Никога обаче не трябваше да се подценява изобретателността на Майката природа и никой не се съмняваше, че бъдещето все още крие неприятни биологични изненади.

Ето защо изглеждаше разумна предпазна мярка да запазят отделни образци от всички тези ужаси за научни изследвания — грижливо пазени, разбира се, за да не избягат и отново да посеят смърт сред човешката раса. Но можеха ли да са абсолютно сигурни, че такава опасност не съществува?

В края на двайсети век съвсем разбираемо се бе надигнала вълна от протести, когато предложиха запазването на последните известни вируси на едра шарка в американски и руски медицински центрове. Колкото и абсурдно да беше, съществуваше определена вероятност те да бъдат разпространени при инциденти като земетресение, повреда в оборудването — или дори преднамерен саботаж от страна на терористични групи.

Решението, което задоволи всички (освен неколцина екстремисти, издигнали лозунга „Долу ръцете от Луната!“), бе да ги откарат на Луната и да ги съхраняват в лаборатория, намираща се в края на еднокилометрова шахта, изкопана в изолираната планина Пико, една от най-характерните особености на Маре имбриум. И през годините към тях се бяха присъединили някои от най-невероятните примери на зловеща човешка изобретателност — всъщност, на човешкото безумие.

Сред тях имаше газове и течности, които дори в микроскопични дози причиняваха бавна или мигновена смърт. Някои бяха създадени от членове на религиозни култове, които макар и с разстроена психика, бяха успели да придобият значителни научни познания. Много от тях вярваха, че наближава краят на света (когато, разбира се, щяха да бъдат спасени само те). В случай, че Господ е достатъчно разсеян, за да отложи този ден, те искаха да се подсигурят, че ще са в състояние да поправят Неговия злополучен пропуск.