Рон Хаббард - Бойно поле Земя

Въпреки всичко, очите създаваха напрежение. Бяха се взрели в тях от екраните. Приближиха се като душещи хрътки и като си подадоха сигнали за получен код, свиха опашки и се върнаха в патрулните си сектори.

Французинът се обърна да погледне Алпите. Не бяха се блъснали в ни един връх!

Но сега Джони трябваше да фиксира на екраните орбиталните бомбардировачи. Те май не им обръщаха особено внимание, доволни от кода на деня.

А това какво беше? На екрана се появи разузнавач за космически анализ. Не очакваше да го срещнат. Дали не беше вражески?

Като всеки звезден разузнавач или бомбардировач, този имаше „леща“, която бе от „светлинен магнит“. Реагираше на светлинни лъчи. Извличаше ги от зона с диаметър много мили и ги концентрираше, след това ги проверяваше магнитно и ги събираше в точка, по-малка от точка върху лист хартия. Така се получаваше леща с диаметър много, много мили. Проблемът беше в това, че имаше твърде много, а не твърде малко светлина и затова спускаха филтри в космоса, които предпазваха от изгаряне приемателите им и записващите устройства в случай, че се приближат много близо до някое слънце. Така се получаваше увеличение от порядъка на десетки трилиони.

Един от тези контрактори бе пробол команден бутон на Джони, а той знаеше, че отгоре има кутия от тях. Джони натисна един ключ и се свърза с приемателя на разузнавача. Прехвърли образа на централния екран.

Да, космическият разузнавач бе от техните. Беше на десет хиляди мили. Изключи предавателя.

Не мислеше, че някой ще нападне Земята след всичко станало. Обещаният договор за мир бе сключен. Стана много популярен. Делегатите дори отнесоха у дома копия от края на Психло и смъртта на луната Азарт. Банката лееше като водопад заеми за храна. Все още не се бяха появили потребителски продукти в по-голям мащаб. За това трябваше време. Джони се надяваше да проникне в тайната на построяването на телепортационни мотори. Това щеше да отвори вратите на много потребителски продукти. И още по-важно — щеше да спаси превозните средства, с които работеха сега. Тези самолети нямаше да траят за вечни времена.

— Поеми управлението — каза Джони на Пиер и отиде отзад. Пати седеше най-отзад и гледаше в земята. Тревожеше се за нея. Понякога излизаше да се разхожда през нощта. Често я чуваше как плаче в стаята си. Беше само на десет и затова се бе надявал бързо да се съвземе. Но не стана така.

Явно господин Цунг бе решил да използва времето във въздуха за наваксване в дипломатическите си задължения, защото бе помъкнал десетина кила хартия. Джони се съсредоточи върху яхнията. Не беше изстинала.

— Седмичната сводка от Сноч пристигна — каза Цунг.

Значи затова Драйс бе дошъл от Цюрих.

— Изпрати деловите книжа в офиса на мината. Това е тяхна работа.

— О, вече ги изпратих, изпратих ги — каза Цунг. — Това са само дипломатическите и светските. Покани на сватби, банкети, кръщенета. Запитвания за адреси и срещи…

— Ами благодари им или им откажи — каза Джони.

— О, вече го сторих. Няма проблеми. Използваме вокочетеца, вокодера и вокопечатарката. Можем да обработваме кореспонденция на около осемнайсет хиляди езика. Но работата става все повече.

Започва се — помисли си Джони. По-големият брат на господин Цунг бе назначен за камерхер в двореца на вожда на клан Фергус. По-малкият му брат основа дипломатически колеж в Единбург.

— Имаш ли друг брат? — попита Джони с пълна уста с яхния.

— Съжалявам, но нямам повече — каза Цунг. — Говоря за племенника на барон фон Рот. Иска да чиракува като дипломат в моя офис.

— Чудесно — каза Джони.

Цунг увеличи звука на вокодера, тъй като под управлението на Пиер самолетът ревеше по-силно.

— Искам да наема още около трийсет момичета и момчета — руснаци и китайци — да се обучават като чиновници и да се учат да работят с вокопечатарки. Всъщност е много просто. Четеш поканата с вокочетец на собствения си език, след това диктуваш на вокопечатарката с вокодера пак на собствения си език и тя печата на езика, на който е изпратено писмото.

— Продължавай — каза Джони.

— Мисля, че трябва да се построи нова сграда, за да се помещават в нея цялата документация и служителите. Още нещо…

— Да — подкани го Джони.

— Пристигна едно писмо, което според мен трябва да прегледаш. То е от лорд Вораз до Макадам с копие до теб. Драйс каза, че преди да отговори, Макадам трябва да се допита до теб.

Някакви неприятности, помисли си Джони.