Рон Хаббард - Бойно поле Земя

Отново го споходи смътно чувство на разочарование. Като стана, бе убеден, че денят е особен. Че ще се случи нещо прекрасно. Но не би.

Лин Ли тъкмо бе започнал да изписва страховита фигура на нападащ рицар. Използваше ярко червен метал, за да изобрази кръв на шита. Джони си спомни за червеното мастило по документите, идващи от шатоврианската компания „Отчаяна Защита“. Ако може да ги ангажира в строителство на пътнически самолети… Но не искаше да продължават с реактивните самолети.

Сега Лин Ли рисуваше снаряжението със сив молекулярен спрей. Шатоврианците продължаваха да гледат смаяни. Един от тях държеше резервен пистолет и бе готов да го подаде на Лин Ли, като му потрябва. Не бяха помощници. Просто им се щеше да могат да правят такива неща. Шатоврианецът затвори предпазителя на пистолета, за да го пробва.

Изведнъж Джони прозря, че вече се е случило! Хубавото нещо!

Върна се по моста, притича покрай страничната стена на двореца и влезе през задния вход.

Криси, завързала отзад косата си и господин Цунг, пресипваха манджата от една тенжера на огъня в голяма купа.

— Криси! — викна Джони. — Събирай си багажа!

Пати седеше в ъгъла. Изобщо не говореше. Само гледаше в земята. Тини, будистката комуникаторка, все се опитваше да я заговори.

— Тини! Обади се в мината. След двайсет минути на площадката да е кацнал боен самолет! Обади се на доктор Маккендрик в Абърдин и му кажи веднага да замине за Виктория!

— Пати не се чувства добре — каза Криси.

— Ще я вземем с нас — каза Джони.

— Каква ще е конференцията — дипломатическа или научна? — попита Цунг през монотонния вокодер.

— Медицинска! — каза Джони.

Господин Цунг остави купата и се втурна да донесе в един сак бяла престилка и очила, които бяха само рамки. От древните картини знаеше, че това е подходящото облекло.

— Джони! — извика Криси. — Това е еленова яхния!

— Ще я изядем на самолета. Тръгваме за Африка!

Джони насочи бойния самолет леко на югоизток и включи екраните. Помощник-пилотът му бе нов, от френските бежанци в Алпите. Казваше се Пиер Соланс. Беше млад и бе завършил Академията съвсем скоро. Още не можеше да говори добре психлоски. Досега в задълженията му влизаше само да премества в района миньорски самолети, но като дежурен по лагер той трябваше да докара самолета на Джони. Изобщо не си бе мечтал, че след пет минути ще излети като помощник пилот на Тайлър, и то за Африка. Бе запалил мотора добре, но като видя как Джони излетя, си глътна езика. Досега не бе виждал самолет да се изстрелва нагоре като куршум. А сега летяха със свръхзвукова само на хиляда и петстотин стъпки. Дали Джони не е решил да пошета из френските и италианските Алпи?

— Много сме ниско — плахо се обади той.

— Отзад има хора — каза Джони. — Ще им стане много студено. Заеми се с екраните, да не налетим на някой разузнавателен самолет.

Разузнавачи, разузнавачи, разузнавачи! През целия си живот Джони бе наблюдаван от разузначателни самолети! И сега не бе различно. Шатоврианската защитна система не беше окончателно завършена. Въпреки че купиха компанията, системата бе много скъпа — почти три пъти по-скъпа от онази, която двамата малки сиви хора бяха описали. Автоматичните оръдия имаха обхват хиляда и петстотин мили и можеха да свалят цяла флотилия с един залп. Имаше атмосферни бомбардировачи, космически бомбардировачи, които патрулираха в орбита, анализатори, които идентифицираха всички движещи се обекти от разстояние десет светлинни години. Около всеки град се предвиждаше атмосферен кабел, осигуряваш непроницаем щит.

Тъй като системата бе недовършена, използваха голямо количество разузнавателни самолети и бомбардировачи, които можеха да бъдат активирани от всеки движещ се обект. На носа на самолета имаше ясна зелена мигаща светлина, освен това и новоинсталирана кутия, която излъчваше кода на деня. Евентуалните нападатели не биха могли да го разчетат, тъй като се излъчваше много бързо, имаше собствени заглушители и се сменяше за стотни от секундата. Ако бомбардировачите не го видят и не уловят кода, ще стрелят.

А, ето ги самолетите в готовност в зоната на Средиземно море. Бяха се изстреляли „да погледнат“. Тъй като помощник-пилотът не бе достатъчно бърз, Джони ги взе на мушка.

Да, шатовриански бомбардировачи. На носа на всеки имаше изрисувано огромно око. Но големите зяпнали очи не бяха само украса. Всеки пилот би стрелял инстинктивно точно в центъра им и ако това станеше, бомбардировачът връщаше по същата вълна удар и така взривяваше оръдията на атакуващия самолет. Тъй че, никаква стрелба в очите!