Нэнси Кресс - Братовчедите от вчера

— …дарение от група църкви от пет щата. Четиригодишната Ейми нетърпеливо грабна костюм на черна котка, докато приятелката й Кейла избра…

Статията й беше сред издаваните годишно десетки такива в областта на еволюционната генетика, всяка от които прибавяше още един дребен щрих към статистическите данни по някой въпрос. Защо тази? Защо тя? Генералният секретар на ООН, различни президенти и премиери, водещи учени — според пресата всички те говореха с денебците от тази модерна крепост чрез силно криптиращи устройства, непозволяващи визуална комуникация, нито еднопосочна, нито двупосочна, които ООН или държеше в тайна, или целият обмен между извънземните и хората беше измислен. Мисията обаче беше реална. Нейните изображения се намираха върху корици на списания, чаши за кафе, скрийнсейвъри, тишърти, текстилни рисунки, мишени за стрелба.

Елизабет, дъщерята на Мариан, се отнасяше към извънземните с подозрение, но, от друга страна, Елизабет се отнасяше с подозрение към всички. Това беше една от причините, поради които тя беше най-младият ръководител на отдел в Граничния патрул на страната и служеше в Нюйоркския отряд за специални задачи заедно с няколко други агенции. Тя много добре се вписваше в настоящата американска мания за изолационизма като икономическа стратегия за оцеляване.

Райън рядко споменаваше извънземните. Прекалено зает беше с работата и жена си.

А Ноа — това нейно проблемно дете — дали Ноа изобщо беше обърнал внимание на извънземните? Мариан не го беше виждала от месеци. През пролетта той замина „да види какъв е животът на Юг”. От време на време на телефона й се появяваше по някой имейл, който не съдържаше много актуална информация. Ако Ноа се беше върнал в Ню Йорк, все още не й се беше обадил. Мариан не искаше да признае какво облекчение изпитваше. Нейното момче, нейното детенце — но всеки път, когато се виждаха, срещата завършваше с обвинения или със сълзи.

Освен това какво правеше тя, защо мислеше за децата си, а не за извънземните? Защо посланикът искаше да говори с нея? Защо бяха дошли денебците тук?

За да установим контакт с човечеството. Мирна мисия…

— Доктор Дженър?

— Да — каза тя, стана от стола и стисна зъби. Няма да е лошо да получи някои отговори, и то веднага.

Младият мъж огледа критично дрехите й — тъмни джинси и зелен велурен блейзър, десетгодишен, обичайното й облекло за факултетско парти.

— Секретар Десай ще дойде при вас след малко.

Мариан се опита да си придаде безизразно изражение. Няколко минути по-късно Вихаан Десай, генерален секретар на Обединените нации, влезе в стаята, последван от охраната си. Беше висок, стар, облечен с небесносиня курта от плътна, покрита със сложна бродерия коприна. Мариан се почувства като врабче до паун. Десай й подаде ръка, но не се усмихна. Отношенията между Съединените щати и Индия не бяха добри. Отношенията между Съединените щати и всички останали не бяха добри, тъй като страната безмилостно преследваше новата си политика на икономически изолационизъм, чрез който се опитваше да запази работни места. До пристигането на денебците, предизвикало космически трус, ООН постоянно беше обект на международни заплахи. Може би това все още беше така.

— Доктор Дженър — каза Десай и я огледа изпитателно, — изглежда и двамата сме поканени на междузвездна конференция. — Английският му, с музикален индийски акцент, беше перфектен. Мариан си спомни, че той говори четири езика.

— Знаете ли защо? — попита тя.

При този директен въпрос той примигна.

— Не знам. Посланикът на Денеб беше настоятелен, но не и разговорлив.

А човечеството прави това, за което посланикът настоява? Мариан не изрази въпроса на глас. Ситуацията й се струваше нелогична. Последвалите думи на генералния секретар я изумиха.

— Ние и още няколко души сме поканени на борда на Мисията. Поканата зависи от вашето присъствие и незабавното й потвърждение.

— На борда… на борда на Мисията?

— Така изглежда, да.

— Но никой досега не е…

— Много добре съзнавам това. — Черните интелигентни очи нито за миг не се отделиха от лицето й. — Само чакаме и останалите гости, които по една случайност са в Ню Йорк.

— Разбирам — каза тя. Но не разбираше.

Десай се обърна към охраната си и им заговори на хинди. Последва спор. Прието ли беше охраната да спори с обекта, който охранява? Мариан си представяше, че не е, но, от друга страна, какво знаеше тя за протокола в ООН? Намираше се извън своята област, среда, слънчева система. Предположи, че денебците не допускат охранители на борда на Мисията и че шефът на охраната протестира.