Нэнси Кресс - Братовчедите от вчера

Контактът беше установен мигновено чрез гласове на роботи, очевидно механични, на колеблив английски, който почти веднага се подобри. Извънземните, които пресата наричаше „денебци”, защото корабът им дойде откъм Денеб, една ярка, синьо-бяла звезда, бяха дружелюбни. Ксенофилите самодоволно тържествуваха. Ксенофобите не вярваха на добронамереността им и само чакаха. Извънземните прекараха два месеца в разговори с Обединените нации. Уверяваха, че мисията им е мирна. Те също бяха сдържани. Комуникацията беше единствено гласова, и то чрез машини. Не желаеха да се покажат: „Засега не. Ще почакаме.” Не желаеха да посетят Международната космическа станция, нито допускаха хора на своя кораб. Съобщиха коя е планетата им и астрономите я откриха, веднага щом знаеха къде да търсят — по леко затъмнената светлина на звездата й — оранжево джудже. Планетата се намираше в обитаемата зона на звездата, беше малко по-голяма от Земята, но не толкова плътна, и имаше вода. Изобщо не беше близо до Денеб, но името „денебци” остана.

След два месеца извънземните поискаха разрешение да построят така наречената „Мисия“, плаващ павилион в Нюйоркското пристанище. Казаха, че ще бъде оградена от тежък щит и няма да има въздействие върху околната среда. Като компенсация предложиха да споделят със Земята физическите принципи, върху които беше изграден междузвездният им двигател, но не и техническата част. В Обединените нации започнаха яростни дебати. Физиците точеха зъби. Избухнаха бунтове, за и против, в големите градове по света. Привържениците на конспиративни теории, понякога обхващащи цели правителства, се заканваха да нападнат всяко присъствие на Денеб на Земята.

Накрая Обединените нации дадоха съгласието си, конструкцията влезе в земната орбита, приземи се в океана и сега миролюбиво пребиваваше в близост до брега. След кацането тя стана по-широка и по-ниска, превърна се в купол, който можеше да се разглежда като остров или като кораб. Правителството на САЩ реши, че е кораб и се подчинява на морския закон, а медиите започнаха да го пишат с главна буква и курсив: Мисията. Моторниците на Бреговата охрана през цялото време кръжаха около нея. Въздушното пространство над нея беше свободна от полети зона, нещо неудобно за самолетите, които се приземяваха в трите големи нюйоркски летища. Изтребителите стояха в бойна готовност.

Нищо не се случи.

През следващите два месеца извънземните продължиха да говорят с ООН през машините си, но само с ООН, и никой не ги видя. Не се знаеше дали се пазят от земната атмосфера, микроби или армии. Мисията беше следена по всички възможни начини. Ако някой беше научил нещо, информацията беше класифицирана, с изключение на един-единствен обмен.

Защо сте тук?

За да установим контакт с човечеството. На мирна мисия.

Някакъв музикант написа музика към тези повтарящи се фрази, весел, закачлив рефрен, без лоши емоции. Песента моментално се превърна в международна сензация и наложи шеговит тон в отношението към извънземните. Комиците във вечерните телевизионни шоута градяха монолози по въображаемото поведение на извънземните. Мисията стана туристическа атракция, разглеждана от телескопи, от лодки извън акваторията на Бреговата охрана, от хеликоптери извън свободната от полети зона. Един германски моден дизайнер направи страхотен моментален хит с колекцията си в „Денебски стил” независимо от факта, че никой не знаеше как точно изглеждат денебците. Фондовата борса се стабилизира повече от всякога. Набързо бяха произведени филми, в някои от които пришълците от Денеб бяха наши съюзници, а в други подли врагове, дошли да ни отнемат жените, или златото, или бомбите. Автомобилните стикери никнеха като гъби: УДРЯМ СПИРАЧКИ ЗА ДЕНЕБЦИ. ЗЕМЯТА ВЕЧЕ Е ПЪЛНА — ВЪРВЕТЕ СИ ВКЪЩИ. ДЕНЕБЦИТЕ ГО ПРАВЯТ НЕЗАБЕЛЯЗАНО. РАЗМЕНЯМ ФИЗИЧЕСКИ ПРИНЦИПИ ЗА ХРАНА.

Извънземните не коментираха тези прояви. Те публикуваха обещаните физически принципи, които само няколко десетки хора на планетата разбраха. Отговорите им бяха любезни, повтарящи се, уклончиви. Защо сте тук? За да установим контакт с човечеството. На мирна мисия.

Мариан се загледа в телевизионния екран. CNN показваше кадри с деца в неравностойно положение, които си избираха костюми за Хелоуин. Нищо в дискусията, стаята и ситуацията не й се струваше реално. Защо ще искат извънземните да говорят с нея? Трябва да е свързано с изследването й, всичко друго би било нелогично. То и това беше нелогично.