Элан Мэстай - Всички наши грешни дни

Обличането включва автоматизирано устройство, което скроява и ушива ново облекло всяка сутрин според личния ти стил и телесен тип. Тъканта е направена от лазерно втвърдени ивици светлочувствителен полимер, който се рециклира нощем, за да се използва отново денем. За закуска подобна система произвежда храната, която харесваш, от хранително желе, смесено с цветови, вкусови и текстурни протоколи. И ако това ви се струва гадно, на практика е неразличимо от онова, което мислите, че е истинска храна, само дето е уникално съобразено със сетивните рецептори на езика ви, така че всеки път е идеално на вкус и усещане. Познато ли ви е онова потискащо чувство, когато срежете авокадо и откриете, че или е твърдо, или недостатъчно узряло, или кафяво, или натъртено под кожичката? Е, не знаех, че това изобщо може да се случи, докато не дойдох тук. Всяко авокадо, което съм ял някога, беше съвършено.

Странно е да изпитваш носталгия за усещания, които едновременно съществуваха и не съществуваха. Като да се събуждаш всяка сутрин напълно освежен. Нещо, което дори не осъзнавах, че бих могъл да приема за даденост, защото това бе просто начинът, по който бяха нещата. Но точно това е идеята, разбира се — начинът, по който бяха нещата… никога не беше.

Онова, за което не изпитвам носталгия, е, че всяка сутрин, когато се събуждах, обличах и изяждах закуската си в тази бляскава технологична утопия, бях сам.

На 11 юли 1965 г. Лайънъл Гьотрайдер изобрети бъдещето.

Явно никога не сте чували за него. Но там, откъдето дойдох, Лайънъл Гьотрайдер беше най-прочутото, обичано и уважавано човешко същество на планетата. Всеки град имаше десетки обекти, наречени на него: улици, здания, паркове, какво ли не. Всяко дете знае как да изпише името му, използвайки лесно запомнящата се мелодия, която звучи: Г-ЬО-Т-Р-А-И-Д-Е-Р.

Нямате идея за какво говоря. Но ако бяхте оттам, откъдето съм аз, щеше да ви е познато като А, Б, В.

Преди петдесет и една години Лайънъл Гьотрайдер изобрети революционен начин за генериране на неограничена, мощна, абсолютно чиста енергия. Изобретението му бе наречено Двигателят Гьотрайдер. 11 юли 1965 г. беше денят, когато той го активира за първи път. И това направи всичко възможно.

Представете си, че последните пет десетилетия са изминали без никакви ограничения на енергия. Никаква нужда да се дълбае все по-дълбоко и по-дълбоко в земята и небето да се замърсява все повече и повече. Ядрената енергия стана ненужно опасна. Въглища и петрол — безсмислено мръсни. Слънчевата и вятърната и дори водната енергия се превърнаха в старомодни, неблагонадеждни алтернативи, които не интересуваха никого, освен като странна екзотика, предопределена да съществува извън главната енергийна система.

И така, как действаше Двигателят Гьотрайдер?

Как действа електричеството? Как работи микровълновата печка? Клетъчният ви телефон, телевизорът, дистанционното? Разбирате ли го всъщност на конкретно техническо ниво, да речем? Ако тези технологии изчезнат, бихте ли могли да ги измислите, моделирате и изградите отново от нищо? И ако не, защо не? Вие само използвате тези неща всеки ден.

Но разбира се, че не знаете. Защото, освен ако работата ви не е в някое свързано поле, не ви трябва да знаете. Те просто действат , без усилие, както са предназначени.

Там, откъдето дойдох, точно така е с Двигателя Гьотрайдер. Беше достатъчно важен, за да стане името Гьотрайдер толкова разпознаваемо, колкото Айнщайн, Нютон или Дарвин. Но как функционираше технически? Наистина не бих могъл да ви кажа.

Общо взето, знаете ли как един язовир произвежда енергия? Турбини впрягат естествената тяга на водата, течаща надолу поради гравитацията, за да генерират електричество. За да съм ясен, това е повече или по-малко всичко, което разбирам за водноелектрическата енергия. Гравитацията дърпа водата надолу, тъй че ако лепнете една турбина на пътя й, водата я завърта и някак си прави енергия.

Двигателят Гьотрайдер прави това с планетата. Знаете, че Земята се върти около оста си и също така обикаля около Слънцето, докато самото Слънце се движи безкрайно през Слънчевата система. Също като водата през турбина, Двигателят Гьотрайдер впряга постоянното въртене на планетата, за да създаде неограничена енергия. Има нещо общо с магнетизма и гравитацията и… честно, не знам. Не повече, отколкото разбирам една алкална батерия, двигател с вътрешно горене или лампа с нажежаема жичка. Те просто работят.