Элан Мэстай - Всички наши грешни дни

Масивното преразпределение на глобални океански нива плюс известно изкривяващо действие над земните магнитни полета, благодарение на безпрецедентното освобождаване на енергия от разтапянето, причиняват радикално изместване на магнитните полюси. Магнитният Южен полюс се отмества на малко под хиляда мили до средата на Индийския океан. Магнитният Северен полюс се озовава в залива Хъдсън. Това, което е останало от Канада и северните Съединени щати, е погребано в гробница от лед, половин миля дебел. Сушата под Антарктика внезапно се е превърнала в годна за живот девствена територия, запусната, но непокътната. Тъй че, естествено, всички я нападат, за да си я присвоят.

Имам предвид всички, които не се замерват едни други с ядрени ракети. Съединените щати навлизат във втора гражданска война след военен преврат, който слага ръка на ядрения арсенал на страната и стреля по Съюза на съветските социалистически републики поради убеждението, въпреки доказателствата за противното, че експлозията в Сан Франциско е първият удар от Третата световна война. Съветите пледират за невинност, но след като една трета от Съединените щати е изпарена, а друга една трета е затрупана с лед, никой не мисли ясно. Съединените щати и СССР стават необитаеми за поколения.

След като глобалната климатична система е в хаос поради полярното изместване, цели екосистеми рухват. Следва масово преселение на отчаяни оцелели, мъчещи се да избягат от напиращите ураганни облаци радиоактивна пепел, разпръсващи се над планетата. Китай заграбва това, което е останало от Азия, с настояването, че единствен е в състояние да се справи с катаклизма. Европа и Африка пропадат в десетки граждански войни в отделните държави. Австралия се опитва да остане настрана от цялата работа, но това я прави лесна мишена, когато Китай я напада. Южна Америка обявява по спешност политическо обединение и се оказва най-близо до пристан на стабилност, макар че никой не е в безопасност от гранясалите облаци, бълващи отровна пепел.

Но аз все пак се появявам в 2016 г. с безумна история за пътуване във времето.

Времевото издърпване действа безотказно — съществуването ми в 1965 изисква да съм роден в 1983 г., за да получа съзнанието си в 2016. Родителите на мама бяха от Северна Англия и преживяха Третата световна война. Родителите на баща ми изобщо не се преместиха от Австралия в Канада, тъй че отраснах в развалините на Виена. Срещнаха се в една болница в Женева. Баща ми беше загубил двата си крака в опит да спре атентатор самоубиец в музея „Волтер“, а майка ми бе ослепяла, след като радиоактивна прах запраши миглите й, докато се криеше в един ски курорт в Алпите, който беше срутен от снежна лавина и изоставен. Беше на средата на „Големите надежди“ на Дикенс, когато зрението й угасна. Чиновническа грешка ги постави в една и съща стая и се заговориха. Баща ми предложи да прочете на майка ми останалото от романа на глас. Отне три дни, докато я свърши. След това се любиха.

Тя така и не научи как изглеждам. Той умря на следващия ден, защото сексът беше толкова енергичен, че раздвижи вклинен шрапнел в аортната му клапа. Майка ми ме нарече Виктор и ме отведе до Аржентина, за да започнем нов живот. Или поне опита. Умря на кораба някъде в Атлантическия океан — рак, навсякъде.

Осиротял в морето, бях полуосиновен от капитана на кораба, мъж на име Хатауей, защото сметна, че компания на жена му в Австралия може би ще е добре дошла. Беше мила дама, Мериголд, и ми останаха няколко хубави спомени от нея, преди да я убият нашественици, когато бях на девет.

Полудивото ми юношество в австралийската пустиня всъщност не беше съвсем лошо, предвид това, че планетарната екосистема бе в пълен разпад. Влечугите се справяха добре, но птиците и големите бозайници бяха изчезнали. Почвата беше отровна. Когато валеше, човек трябваше да се крие под нещо здраво, защото капките изгаряха кожата. Луната започваше да изглежда разумна възможност за преселване. Само че след като глобалната икономика бе разбита и всички функциониращи държави бяха в състояние на непрекъсната война, никой не строеше космически кораби.

На седемнайсет години влязох в Новата тихоокеанска армия, обтегнат военен пакт между Китай и Австралия, които заедно контролираха Антарктика и я използваха като стабилна база за набези срещу Южноамериканската република. Новата тихоокеанска армия подлагаше на строго изпитание всеки индивид, за да определи мястото му в социалния механизъм, и бях насочен към „Изследвания и развитие“, което означаваше, че трябва да изучавам наука и инженерство, вместо просто да уча ефикасни начини за убиване на хора. Да, крайната цел беше да се развиват по-ефикасни начини за убиване на хора, но все пак… включваше книги.