Брендон Сандерсон - Към звездите

Като пресрещахме враговете тук горе, като не им позволявахме да се приближават, ние успявахме и със спасителните операции. Благодарение на това се възползвахме от най-близките защитни платформи, но също така успявахме да извадим от тях материали за все повече и повече кораби.

Всичко това означаваше строеж на нови кораби, а набирането на нови пилоти се увеличи драстично. Скоро щяхме да разполагаме с достатъчно подемни пръстени и достатъчно пилоти, за да пуснем стотици космически кораби.

Постигахме лавинообразен прогрес. И независимо от това, част от мен се тревожеше. Поведението на креляните ми се струваше странно. Освен това имаше нещо, което ни спъваше. Те можеха да пътуват в галактиката, докато ние бяхме впримчени на тази планета.

Освен ако не се научех как да използвам силите си.

— Чуй, Спенса? — повика ме Ем-бот. — Обажда се Джорген и ми се струва, че е ядосан.

Въздъхнах и натиснах копчето.

— Звездна десет рапортува.

— Добре ли си? — попита строго той.

— А-ха.

— Добре. Ще говорим по този въпрос. — Той прекъсна.

Намръщих се. Той не беше ядосан… беше побеснял .

Сейди — новото момиче, което ми беше определено за партньор — полетя зад мен в Звездна девет. Усетих нервност от позицията на кораба ѝ, въпреки че сигурно прекалявах с предположенията. Не спазих плановете ни, изоставих я, когато креляните изпратиха значителните сили да ме унищожат. За щастие, тя бе проявила достатъчно здрав разум и бе последвала заповедите да остане близо до другите, вместо да ме следва.

Трябваше да чакаме нареждания от Командване полети, преди да се спуснем към планетата, затова кръжахме в космоса известно време. През това време Кималин приближи кораба си до моя. Погледнах през купола към кабината ѝ. Тя винаги ми се струваше странна, когато беше с шлема, който покриваше дългата ѝ тъмна коса.

— Ехо — повика ме тя по частната линия. — Добре ли си?

— А-ха — отвърнах. Лъжех. Всеки път, когато използвах странните си способности, усещах конфликт вътре в себе си. Нашите прадеди са се страхували от хора като мен, хора със сайтонични сили. Преди да се разбием на Метален рой, ние сме работили в машинното на корабите, подавали сме мощ и сме насочвали корабите.

Наричали са ни просто хората от машинното. Други от екипажа просто са ни пренебрегвали — налагали са в културата ни традиции, внушавали са предразсъдъци, които са се запазили дори след като сме забравили какво е това сайтонично.

Възможно ли бе всичко да е просто суеверие, или имаше нещо повече? Бях усетила злобата на очите. Накрая татко беше обърнал атаката срещу своите. Виняхме креляните за това, но аз се тревожех. Той ми се стори толкова гневен на записите.

Тревожех се, че каквото и да представлявам, действията ми могат да донесат повече опасности, отколкото разбирахме.

— Хора? — обади се Сейди и приближи кораба си до моя. — Какво означава това предупреждение на конзолата ми?

Погледнах трепкащата светлина на монитора, след това изругах тихо и се вгледах в празнотата. Едва успях да забележа крелянската наблюдателна станция и докато се взирах, нещо ново изникна до нея. Два обекта, които бяха дори по-големи от нея.

Огромни кораби.

— Два нови кораба току-що пристигнаха в системата — докладва Ем-бот. — Далекообхватните ми сензори потвърждават онова, което вижда Командване полети. Изглежда това са бойни кораби.

— Ангели небесни — възкликна Еф Ем по линията. Досега се бяхме сблъсквали единствено с други изтребители — но от откраднатите разузнавателни сведения знаехме, че врагът има достъп до поне няколко големи кораба като тези.

— Разполагаме с ограничени данни за кораби като тези — съобщи Ем-бот. — Разузнавателните данни, които двамата с теб откраднахме, бяха общи сведения. Процесорите ми казват, че тези кораби са оборудвани за бомбардировка на планетата.

Бомбардировка. Те можеха да избомбят планетата от космоса, да я поразят с достатъчно огнева мощ, за да превърнат дори онези, които живееха в дълбоките пещери, в пепел.

— Няма да могат да подминат защитните платформи — отвърнах. Поне така предполагахме. Мислехме, че тъкмо затова креляните използваха бомбардировачи за ниско поразяване, а не бомбардировачи, които да действат от орбита. Платформите на планетата бяха построени с контрамерки да попречат на бомбардировки от разстояние.

— Ами ако първо унищожат платформите? — попита Сейди.

— Защитата е твърде силна за това — заявих.