Айзек Азимов - Пътят на марсианците

— Не, разбира се. Но от последните доклади на експедицията е съвсем ясно, че са умирали от нещо подобно на дихателна инфекция.

— Правилно, но Родригес отрича това, а вие приехте професионалното му становище.

— Не съм казвал, че е било дихателна инфекция. Казах, че е приличало на такава. Къде навлиза вашето хромо-еди-какво си?

Шефийлд поклати глава.

— Вие, лаиците, си имате своите заблуди. Това, че има физичен ефект, още не означава, че може да няма ментална причина. Най-убедителният момент в теорията ми е, че червено-зелената хромопсихоза доказано се проявява първо като психогенна респираторна инфекция. Разбирам, че не сте запознат с психогениката.

— Не. Това е извън специалността ми.

— Ами, да. И аз бих казал така. Собствените ми изчисления показват, че при увеличеното кислородно налягане в този свят, психогенната респираторна инфекция е и неизбежна, и особено силна. Например, вие сте гледал луната — Сестрата, имам предвид — през последните няколко нощи.

— Да, гледал съм Илион. — Саймън не забрави официалното име на Сестрата дори сега.

— Наблюдавал сте я отблизо и в продължение на големи периоди от време, нали? Под увеличение?

— Да. — Саймън ставаше все по-неспокоен.

— А-ха — рече Шефийлд. — Цветовете на луната през последните няколко нощи бяха особено вредни. Сигурно трябва да сте забелязал съвсем слабо възпаление на слузестата мембрана в носа и леко дразнене в гърлото. Все още нищо болезнено, мисля. Да сте кашлял или кихал? Не ви ли е малко трудно да преглъщате?

— Мисля, че… — Саймън преглътна, после рязко пое въздух. Проверяваше. След това скочи на крака със свити юмруци и заговори:

— Велика Галактико, Шефийлд, нямате право да мълчите за това. Чувствам го в момента. Какво да направя, Шефийлд? Не е нелечимо, нали? По дяволите, Шефийлд — гласът му стана писклив, — защо не ни го казахте по-рано?

— Защото — спокойно отвърна Шефийлд, — в това, което казах, няма нито думичка истина. Нито думичка. Цветовете не са вредни. Седнете, д-р Саймън. Започвате да изглеждате глупаво.

— Вие казахте — силно объркан и със задъхан глас рече Саймън, — че вашето професионално становище е, че…

— Моето професионално становище! Кометите да го вземат, Саймън, какво толкова вълшебно има в едно професионално становище? Човек може да излъже или просто да е невежа, даже по отношение на последните подробности на собствената си област. Специалистът може да греши, тъй като е несведущ по отношение на съседната област. Може да е сигурен, че е прав, и пак да греши. Вижте се. Знаете всичко за Вселената, а аз съм съвсем бос, известно ми е само, че звездата е нещо, което блещука, а светлинната година е нещо дълго. И въпреки това вие ще приемете безсмислената психология, на която всеки студент първокурсник по ментика би се скъсал да се смее. Не мислите ли, Саймън, че е време да се тревожим по-малко за професионалното становище и повече за цялостното координиране?

Цветът бавно се оттегли от лицето на Саймън. То стана восъчнобледо. Устните му трепереха. Той прошепна:

— Използвахте професионалния си статус като претекст, за да ме направите на глупак.

— Нещо такова — съгласи се Шефийлд.

— Никога не съм, никога … — задъха се Саймън и опита да почне отначало. — Никога не съм виждал нещо по-подло и неетично.

— Опитах се да ви обясня.

— О, успяхте. Успяхте. — Астрофизикът бавно се успокояваше и гласът му бе станал почти нормален. — Искате да взема онова ваше момче с нас.

— Точно така.

— Не. Не. Решително не. Беше „не“ преди да дойдете тук и ще си остане „не“ винаги.

— Какво ви беше основанието? Имам предвид, преди да дойда при вас.

— Той е психопат. Не може да работи с нормални хора.

— Бих ви бил благодарен да не използвате думата „психопат“ — мрачно каза Шефийлд. — Не сте компетентен да я използвате. Щом държите толкова на професионалната етика, не навлизайте в специалността ми в мое присъствие. Марк Анунцио е съвършено нормален.

— След онази сцена с Родригес? Да. О, да.

— Марк имаше правото да зададе въпроса си. Негова работа и задължение е да прави това. Родригес нямаше право да се държи грубо.

— Трябва да мисля първо за Родригес, ако нямате нищо против.

— Защо? Марк Анунцио знае повече от него. В това отношение, той знае повече от вас или мен. Имате ли намерение да се върнете с интелигентен доклад или ще задоволявате нечия дребнава суета?

— Вашите твърдения относно това какво знае момчето ви, не ме впечатляват. Отлично разбирам, че той е добър папагал. Обаче не разбира нищо. Длъжен съм да се грижа да му бъдат предоставяни данните, защото Бюрото нареди така. Не са се консултирали с мен — много добре. Ще сътруднича дотолкова. Той ще получава своите данни тук, в кораба.