Айзек Азимов - Пътят на марсианците

Уолтър ставаше неспокоен. Лора освободи ръцете му, за да позволи на чувствата му да се кондензират в мускулно усилие.

— Бихте ли затоплили биберона, моля? — обърна се тя към стюардесата.

Под стриктния, но приятелски разпит, Лора разказа за броя хранения, на които се радваше Уолтър, за точния състав на храната му и дали страда от обриви от пелените.

— Надявам се, че малкото му стомахче днес няма да е разстроено — разтревожено каза тя. — Имам предвид от движението на самолета, нали знаете?

— О, Боже — рече г-жа Елис, — той е твърде малък, за да го притеснява това. А и тези големи самолети са чудесни. Ако не погледна през прозореца, няма да повярвам, че съм във въздуха. Не ти ли се струва така, Джордж?

Но г-н Елис, откровен и прям човек, отвърна:

— Изненадан съм, че пътувате с толкова малко бебе със самолет.

Г-жа Елис намръщено се обърна към него.

Лора облегна Уолтър на рамото си и леко го потупа по гърба. Тихото му хлипане прекъсна, щом мъничките му пръстчета се намериха в меката, руса коса на майка му и започнаха да се ровят сред свободния кок, отпуснат на тила й.

— Водя го при баща му — обясни тя. — Уолтър още не е виждал сина си.

Г-н Елис смутено я погледна и понечи да се обади, но г-жа Елис бързо го прекъсна:

— Съпругът ви е на служба, предполагам?

— Да…

(Г-н Елис отвори уста в беззвучно „Аха“ и се отпусна.)

— Базата му е точно до Давао и ще ме посрещне на Никълс Фийлд — продължи Лора.

Преди стюардесата да се върне с биберона, вече бяха открили, че съпругът й е старши сержант в Интендантския корпус, че е в армията от четири години, а те са женени от две, че скоро ще се уволнява и че ще прекарат дълъг меден месец там, преди да се върнат в Сан Франциско.

После тя взе биберона. Полюля Уолтър в лявата си ръка и приближи биберона до лицето му. Той се плъзна точно през устните му и венците му стиснаха цицката. От млякото започнаха да излизат малки мехурчета, дланите му удряха безрезултатно топлото стъкло, а сините му очички се бяха втренчили твърдо в нея.

Лора съвсем лекичко стискаше малкия Уолтър и си мислеше как при всичките дребни трудности и неприятности си остава толкова прекрасно да имаш съвсем свое мъничко бебе.

„Теория — помисли си Ган, — винаги теория.“ Хората на повърхността преди милион, че и повече години са можели да виждат Вселената, можели са да я усещат директно. Сега, с хиляда и триста километра скала над главите си, Расата трябва да прави заключения единствено от потрепващите стрелки на уредите си.

Беше само теория, че мозъчните клетки, освен обичайните си електрически заряди, излъчват съвсем друг вид енергия. Енергия, която не е електромагнитна и следователно не е осъдена на пълзящата скорост на светлината. Енергия, която е свързана с най-висшите функции на мозъка и следователно е характерна само за интелигентните, разумни същества.

Една бавно движеща се стрелка регистрираше изтичането на такова енергийно поле в пещерата им, а други стрелки сочеха произхода на полето в тази и тази посока на разстояние от десет светлинни години. Поне една звезда трябваше да се е приближила значително през времето, откакто хората от повърхността бяха засекли най-близката на петстотин светлинни години. Или пък теорията не беше вярна?

— Страхуваш ли се? — избухна Ган в разговорното мисловно равнище без да предупреди и рязко посегна към мънкащата повърхност на ума на Рой.

— Това е огромна отговорност — отвърна Рой.

„ Други говорят за отговорност“ — помисли Ган. В продължение на поколения Главен техник след Главен техник бяха работили по Резонатора и Приемателната станция, и последната стъпка трябваше да се предприеме по негово време. Какво знаеха другите за отговорността.

— Така е — рече той. — Приказваме за изчезването на Расата достатъчно лекомислено и винаги приемаме, че то ще настъпи някой ден, но не и сега, не по наше време. Ала ще стане, разбираш ли? Ще стане. Това, което ще направим днес, ще изразходва две трети от целия ни енергиен резерв. Няма да остане достатъчно за нов опит. Няма да има достатъчно, за да може това поколение да изживее живота си. Но тези неща няма да имат значение, ако следваш заповедите. Помислили сме за всичко. Прекарали сме поколения в мислене за всичко.

— Ще правя каквото ми е наредено — каза Рой.

— Твоето мисловно поле ще се смеси с тези, които идват от космоса. Всички мисловни полета са характерни за индивидите и обикновено възможността за каквото и да е дублиране е много малка. Но полетата от космоса наброяват милиарди, според най-добрите ни изчисления. Много е вероятно твоето поле да стане като едно от техните и в такъв случай резонансът ще се установява, докато Резонаторът ни работи. Известни ли са ти действащите принципи?