Скотт Сиглер - Земно ядро

— Да — бързо каза той. — Преди Няколко години имаше една мина. Мината Йоргенсон. Сони я откри и я продаде, но тя не даде очаквания добив. Той сякаш знаеше, че ще стане така, но въпреки всичко я продаде…

Хърбърт дърдори още няколко минути като сломен мъж, който се моли за живота си. Раболепният му тон ласкаеше Кейла и изпълни тялото й с още по-голяма възбуда. Тя измъкна от чантата си тетрадка и записа информацията, като през цялото време се усмихваше. Точно това й трябваше.

Той дрънкаше и за новото откритие на Сони, като се опитваше да я накара да не хваща отново клещите. Думите „откритие за милиард“ погъделичкаха приятно ушите й.

Прибра тетрадката. След като приключеше с Хърб, щеше да пусне компютъра и да провери всички подробности. Конъл щеше да си получи информацията, и то в срок.

„По дяволите, добра съм си“.

Погали го още веднъж по косата, после седна зад волана. Погледна си часовника. Беше го хванала, натоварила, пречупила и получила информацията за по-малко от петнайсет минути. Не беше личен рекорд, но беше много близо.

Сивият ван се отдалечи от празната фабрика.

Отби зад кадилака на Хърбърт и сряза медната тел около краката и ръцете му. Подаде му бяла кърпа, за да почисти раните си. Като се изключеше счупеното кутре, имаше само леки порязвания на китките. В края на краищата беше чиста работа и нямаше да събуди подозрения, когато отидеше на лекар и измислеше някакво оправдание за кутрето.

Усмихна се — бе удържала на думата си и не бе пратила никого в инвалидна количка.

Отвори вана и му помогна да излезе. Раменете му се бяха свлекли, главата му бе наведена. Пречупен мъж, телом и духом. Напомни й за стар балон, провиснал и спаднал наполовина.

Това, помисли си, е истинската същност на всеки мъж.

— Сега ще те пусна — каза тя. — И ще си държиш устата затворена. Ако се раздрънкаш, ще се обадя на данъчните, а после ще дойда за синовете ти.

Главата му изведнъж подскочи. Болката бе забравена и в очите му се появи искра на непокорство. В, крайна сметка може и да не бе съвсем пречупен.

— Нека просто кажем, че малкият Марки и малкият Люки няма да могат да свирят на цигулка. — Тя отвори и затвори клещите — все едно гладно птиче отваря и затваря човчица. — Разбра ли?

Той бързо кимна; болката още личеше в очите му, но за момента я бе потиснал.

Тя винаги заплашваше с децата. Беше по-добра алтернатива от съпруга или съпругата, защото никога не се знаеше дали пък на някой няма да му хареса те да бъдат измъчвани или убити. Заплаши обаче с децата — и гарантирано ще те слушат. След като десет години бе използвала тази теория, й се бе наложило да спази обещанието си само веднъж. Само веднъж. И това й коства работата в АНС.

Усети пристъп на добре позната ярост към човека, който я бе изритал от АНС. Не минаваше и ден, без да си спомни за това. Поклати глава и се опита да отпъди тази мисъл. Това беше минало. Тури му пепел. Опита се да си спомни още някоя поговорка, която да я успокои.

Освен това наистина бе много добра в работата. Хърбърт бе дал отлична информация. Може би трябваше да научи повече, да види дали не може да се възползва от такова откритие.

Взе iPod-а, пусна „Раят е измислица“ на Лакуна Койл и потегли. Никога не се бе бъркала в работите на Конъл, но този път бе различно. Това си бе голямо парче баница. „Откритие за милиард“ бе казал Хърбърт. Минната индустрия плащаше огромни суми за такава информация и особено компаниите с платинени мини. По някакъв начин цялата тази работа щеше да донесе изгода за Кейла Майърс. И то голяма.

21:15

Вътрешно Сони кипеше, но това не му пречеше да се наслаждава на втория си кралски рак. Отчупи дебелата щипка и топна бялото месо в сочния сметанов сос. Не знаеше какво слага Августино в соса, но той му беше любимият сред стотиците четиризвездни ресторанти, в които бе добре познат. Макар да бе ядосан, Сони нямаше да остави това да му развали вечерята. Особено когато някой друг плащаше сметката.

Щедрият млад човек, който плащаше скъпото ястие, седеше срещу него. Висок, с къдрава черна коса, изглеждаше спокоен, невъзмутим, търпелив. Носеше костюм, който обаче не бе моден и дори бе намачкан на места. Напомняше на Сони за костюма на Питър Фолк в „Коломбо“. Конъл Къркланд очевидно не бе типичен изпълнителен директор на минна корпорация и със сигурност не бе това, на което бе свикнал Сони. Външният му вид обаче изобщо не го интересуваше в момента.

Най-належащият въпрос бе как този човек се бе свързал толкова бързо с него — по-малко от двайсет и четири часа след като Сони бе взел резултатите от пробата. След като изпрати Клои с щедър бакшиш, Сони потърси Хърбърт, но не остана изненадан, че предателят не се бе прибирал цял ден.