Станислав Лем - Съветниците на крал Хидропс

Аргонавтиците били първото звездно племе, което завзело за разума планетните дълбини на океана, навеки забранени за метала, както смятали малодушните роботи. Едно от смарагдовите звена на тяхното кралство е Аквация, която блести на северното небе като голям сапфир в огърлица от топази. На тази подводна планета преди много години управлявал крал Хидропс Всерибни. Една сутрин той повикал в тронната зала четиримата придворни министри, а когато те доплували до него, навели лица надолу, се обърнал към тях със следните думи, докато неговият велик подхрилник, целият в смарагди, люлеел над него широко разтворено плавниково ветрило:

— Неръждаеми сановници! Петнадесет века вече управлявам Аквация, нейните подводни градове и селата й със сините ливади, разширих през това време държавните граници, наводнявайки многобройни части от сушата, и така не опетних водоустойчивите знамена, които поех от моя родител Ихтиократ. Да, в битките с нашите врагове, микроцитите, постигнах редица победи, чиято слава не аз трябва да описвам. Чувствам обаче, че властта става за мене непосилно бреме, ето защо реших да имам син, който да продължи справедливото управление от трона на Иноксидите. Затова се обръщам към тебе, верни ми хидрокибере Амасид, към тебе, велики програмисте Диоптрик, и към вас, мои настройчици Филонавт и Миногар, за да ми измислите син. Нека бъде мъдър, но да не го влекат чак толкова много книгите, защото прекаленото знание убива желанието за действие. Нека бъде добър, но отново без пресилване. Искам да бъде и храбър, но не дързък, впечатлителен, но не сантиментален, най-сетне нека да прилича на мене, нека отстрани да е покрит със същите танталови люспи, а кристалите на разума му нека бъдат прозрачни като водата, която ни заобикаля, поддържа и храни! А сега, в името на Великата матрица, залавяйте се за работа!

Диоптрик, Миногар, Филонавт и Амасид се поклонили дълбоко и отплували мълчаливо, а всеки претеглял на ум кралските думи, макар и не съвсем така, както искал могъщият Хидропс. Защото Миногар жадувал най-вече да завладее трона, Филонавт тайно подкрепял враговете на аргонавтиците, микроцитите, а Амасид и Диоптрик били смъртни врагове и всеки от тях желаел преди всичко провала на другия, както и на останалите сановници.

— Кралят иска да му проектираме син — мислел си Амасид, — така че няма нищо по-просто от това да се заложи в микроматрицата на принца омраза към Диоптрик, този урод, надут като мехур. Тогава, щом вземе властта, той ще заповяда веднага да го задушат, като извадят главата му на въздуха. Това наистина ще бъде чудесно. Но — продължавал да мисли знаменитият хидрокибер — Диоптрик сигурно крои същите планове, а като програмист има за съжаление много възможности да програмира в бъдещия принц омраза към мене. Лоша работа! Трябва да си отварям очите на четири, когато слагаме заедно матрицата в детската пещ!

— Най-просто ще бъде — размишлявал в същото време достойният Филонавт — да се заложи в принца благосклонност към микроцитите. Но това ще бъде забелязано веднага и кралят ще заповяда да ме изключат. Така че в кралския син може да се запои само любов към малките форми, което ще бъде много по-безопасно. Ако започнат да ме разпитват, ще кажа, че съм имал предвид само подводните дребосъци и съм забравил да въведа в програмата на момчето уговорката, че това, което не е подводно, не трябва да се обича. В най-лошия случай кралят ще ме лиши за това от ордена Голямо бълбукане, но няма да ми вземе главата, а тя е нещо много скъпо за мене, което не би могъл да ми върне дори и Наноксер, владетеля на микроцитите!

— Защо мълчите, достойни господа? — обадил се тогава Миногар. — Смятам, че трябва веднага да започнем работа, защото няма нищо по-свято от кралската заповед!

— Затова мисля върху нея — казал бързо Филонавт, а Диоптрик и Амасид добавили:

— Готови сме!

Затова наредили, както изисквал старият обичай, да ги затворят в стая със стени от смарагдови люспи, която запечатали отвън седем пъти с подводна смола, а Мегацист, господарят на планетните потопи, сложил върху печатите своя герб на Тихата вода. Оттам нататък никой вече не можел да се меси в работата им, докато не дадат знак, че е завършена, като изхвърлят с нарочно предизвикан водовъртеж през един капак неуспешните проекти. Тогава печатите трябвало да бъдат строшени и да се пристъпи към великото тържество на синоприемането.