Станислав Лем: Съветниците на крал Хидропс

Заели се сановниците за работа, която не им вървяла много. Защото не мислели как да въведат в принца желаните от Хидропс добродетели, а за това как да надхитрят и краля, и тримата си неръждаеми другари в това трудно творческо дело.

Кралят губел търпение — неговите синоправци били затворени вече осем дни и нощи, но не давали никакъв знак, че работата им е близо до благополучния си край. Защото те се опитвали да се надпреварват взаимно по издръжливост, така че всеки чакал другите да капнат, след което да начертае бързо в кристалната мрежичка на матрицата това, което в кралския син ще му бъде от полза.

Та нали жаждата за власт окрилявала Миногар, Филонавт — жаждата за богатствата, които ще му дадат микроцитите, а взаимната омраза — Амасид и Диоптрик.

Като изчерпил по такъв начин повече търпението си, отколкото своите сили, хитрият Филонавт рекъл:

— Не разбирам, достойни господа, защо се бави така нашето дело. Нали кралят ни даде точни указания; ако се придържахме към тях, кралският син да е вече готов. Започвам да подозирам, че вашата мудност е предизвикана от нещо, което има с кралското синоначалие по-друга връзка от тази, който би била мила за сърцето на владетеля. И ако продължава така, с най-дълбоко съжаление ще бъда принуден да изкажа votum separatum, с други думи — да напиша…

— Донос! За това става дума, Ваша милост — изсъскал Амасид, движейки ядосано блестящите си хриле така, че поплавъците на ордените му затрептели. — Ами хайде, хайде! С позволението на Ваша милост и на мене много ми се иска да напиша как Ваша милост, на когото неизвестно откога му треперят крайниците, унищожи вече осемнадесет бисерни матрици, които трябваше да изхвърлим, защото след формулата за обич към това, което е дребно, не остави никакво място за забрана да се обича това, което не живее под водата! Искаше да ни убедиш, достойни Филонавте, че това е недоглеждане, но повторено осемнадесет пъти, то е достатъчно, за да те затворят в дом за изменници или за луди и само до избора между тях да бъде ограничена свободата ти!

Разобличен, Филонавт понечил да се защити, но Миногар го изпреварил с думите:

— Някой би могъл да си помисли, благородни Амасиде, че тук сред нас си като медуза без петънце, кристална. А нали неизвестно как и ти добави единадесет пъти в тази част на матрицата, която засяга всичко, от което кралският син трябва да се гнуси, един път триделна опашатост, друг — синьо оксидиран гръб, два пъти — изпъкнали очи, после двойна коремна броня и три червени искри, сякаш не знаеш, че всички тези черти могат да насочат вниманието към присъстващия тук Диоптрик, кралския съродител, и така в душата на кралския син да бъде предизвикана омраза към този мъж…

— А защо на края на матрицата Диоптрик все записваше презрение към съществата, чието име завършва на «ид»? — попитал Амасид. — И ако ще става дума за това, защо самият ти, уважаеми Миногаре, неизвестно по каква причина включваше упорито към предметите, които кралският син трябва да мрази, петоъгълен стол с облегалка като плавник от брилянти? Нима не знаеш, че точно така изглежда кралският трон?

Настъпила неловка тишина, прекъсвана само от слабо плискане. Дълго се мъчили сановниците, раздирани от противоположни интереси, докато не се разделили на групи. Филонавт и Миногар стигнали до споразумение синоматрицата да предвижда симпатия към всичко дребно, както и желанието да се дава предимство на подобни форми. При което Филонавт си мислел за микроцитите, а Миногар за себе си, защото бил най-малък от присъстващите. Диоптрик също се съгласил набързо с тази формула, тъй като Амасид бил най-високият от тях. Амасид се съпротивлявал яростно, но внезапно отстъпил, защото му дошло на ум, че в края на краищата може да се смали, както и да подкупи дворцовия обущар, за да прикрепи към подметките на Диоптрик танталови подложки, при което мразеният от него ще стане по-висок и ще си спечели кралската ненавист.

След това изготвили набързо синоматрицата и като изхвърлили неуспешните парчета през капака, започнало великото дворцово празненство по синоприемането.

Едва матрицата с проекта на кралския син се озовала в пещта, а почетната стража се построила пред детската печка, от която скоро трябвало да излезе бъдещият владетел на аргонавтиците, Амасид се заел да осъществи замисленото предателство. Дворцовият обущар, когото подкупил, започнал да завинтва все по-нови и нови танталови плочки към подметките на Диоптрик. Кралският син бил вече под надзора на младшите металурзи, когато Диоптрик, поглеждайки се веднъж в дворцовото огледало, установил, че вече е по-висок от своя враг, а нали наследникът имал програмирана симпатия само към малки личности и предмети!