Станислав Лем - Тримата електрицари

— Много просто — отвърнал мъдрецът. — Двата пръста означаваха, че сме двама, аз и той. Единият, че съвсем скоро ще остана само аз. След това му показах кръгче в знак, че ледът около него ще се разтвори и черната бездна на океана ще го погълне навеки. Той не разбра както първото, така и второто, и третото.

— Велики мъдрецо! — извикали удивените криониди. — Как можа да даваш такива знаци на страшния завоевател?! Помисли си какво щеше да стане, ако те беше разбрал и не се беше учудил?! Нали нямаше да се загрее и да потъне в бездънната дълбина…

— О, това изобщо не ме плашеше — казал със студена усмивка Барион Ледоуст, — защото знаех предварително, че няма да разбере нищо. Ако имаше малко разум, нямаше да дойде при нас. Защото каква полза може да има същество, живеещо под слънце, от газови скъпоценности и ледени звезди?

А крионидите се удивили отново на мъдростта му и си отишли успокоени по домовете си, където ги чакал любимият им мраз. Оттогава никой вече не се опитвал да нападне Криония, защото глупаците в целия Космос свършили, макар някои да казват, че все още ги има много, само дето не знаят пътя.

© 1964 Станислав Лем

© Павел Николов, превод от полски

Stanisław Lem

Trzej elektrycerze, 1964

Този превод не е публикуван на хартия.

Източник: http://xoomer.virgilio.it/pavelnik

Свалено от „Моята библиотека“ http://chitanka.info/lib/text/16035

Последна редакция: 2010-05-16 17:30:00