Станислав Лем - Тримата електрицари

— Ще опитам иначе! — казал си той и се замислил колко прави две по две.

А когато се замислил над това, главата му загряла леко, така че ударил за втори път разискрените стени, но само направил малка вдлъбнатина.

— Не беше достатъчно! — казал си той. — Ще опитам нещо по-трудно. Колко прави три по пет?

Сега вече съскащ облак забулил главата му, защото при допира с толкова буйната мисъл снегът веднага кипвал, а Кварцов се дръпнал назад, засилил се, ударил и преминал през стената, а след нея още през два двореца и три по-малки къщи на графовете Мраз, след което паднал върху голямо стълбище, хванал се за перилата от сталактити, но стъпалата били като пързалка. Скочил бързо на крака, защото всичко около него се топяло и така можел да пропадне през града в дълбините, в ледената пропаст, където би замръзнал за вечни времена.

— Няма нищо! Само да не мисля! И ще победя! — казал си той и наистина веднага изстинал.

Излязъл от ледения тунел, който разтопил, и се озовал на голям площад, осветен от всички страни със северни сияния, които мигали смарагдово и сребърно от кристални колони.

И излязъл срещу него звездно искрящ огромен рицар, вождът на крионидите Бореал. Събрал сили електрицарят Кварцов и се хвърлил в атака, а другият се счепкал с него и се раздал такъв грохот, какъвто се чува, когато се сблъскат две ледени планини сред Северния океан. Паднала блестящата десница на Бореал, отсечена от самото рамо, но той не се смутил, а се обърнал храбро, за да изложи гърдите си, широки като ледник, какъвто всъщност бил, срещу врага си. А той се засилил за втори път и отново го ударил страшно. По-твърд бил кварцът и по-плътен от леда, така че Бореал се пропукал с грохот, с какъвто се свлича лавина по скални склонове, и останал да лежи, разбит на части под светлината на северните сияния, които станали свидетели на гибелта му.

— Победих! Дано продължавам все така! — казал Кварцов и свалил от победения скъпоценности с чудна красота: пръстени, украсени с водород, искрящи токи и копчета, подобни на диамантени, но шлифовани от три благородни газа — аргон, криптон и ксенон. Но когато им се възхищавал, се затоплил от вълнението, та брилянтите и сапфирите веднага се изпарили, съскайки, от допира му, така че вече не държал нищо — само няколко водни капки, които също се изпарили веднага.

— Охо! Значи и да се възхищавам не трябва! Нищо! Само да не мисля! — казал си той и продължил по-нататък навътре в крепостта, която превземал.

В далечината видял приближаваща се огромна фигура. Това бил Албуцид Бели, енерал-минерал, на чиято широка гръд висели ред по ред ордени във вид на ледени висулки и голямата Звезда на Скрежа върху ледникова лента; той пазел кралските съкровищници и преградил пътя на Кварцов, който се хвърлил към него като буря и го пръснал на парчета с леден грохот. Дотичал да помогне на Албуцид княз Астроух, владетел на черните ледове; с него електрицарят не можал да се справи, защото князът носел скъпа азотна броня, закалена в хелий. От нея лъхал такъв студ, че устремът на Кварцов секнал и движенията му отслабнали, а северните сияния направо избледнели, такъв повей на Абсолютна нула се понесъл наоколо. Скочил Кварцов, мислейки: „Боже мой! Какво става?“, а от огромното изумление мозъкът му загрял, Абсолютната нула станала топла и пред очите му Астроух започнал да се разпада на части, с грохот, който съпътствал агонията му, докато на бойното поле не останала сред една локва само буца черен лед, от която се стичала вода като сълзи.

— Победих! — казал си Кварцов. — Само да не мисля, а ако трябва, да мисля! И в единия, и в другия случай трябва да победя!

И хукнал по-нататък, а стъпките му звънели така, сякаш някой трошал с чук кристали; тичал с грохот по улиците на Фригида, а жителите й го гледали изпод белите навеси с отчаяние в сърцата. Носел се като разярен метеор по Млечния път, докато не видял в далечината самотна малка фигура. Това бил Барион, наречен Ледоуст, най-великият мъдрец на крионидите. Засилил се Кварцов, за да го смаже с един удар, но той се дръпнал от пътя му и му показал два протегнати пръста; не знаел Кварцов какво би могло да означава това, но се обърнал и пак се спуснал към противника си, а Барион отново му се изплъзнал с една крачка встрани и бързо му показал един пръст. Удивил се малко Кварцов и забавил крачките си, макар че вече се бил обърнал и тъкмо искал да се засили. Замислил се и от близките къщи започнала да се стича вода, но той не виждал това, защото Барион му показал кръгче, направено с пръсти, и движел навътре и навън в него показалеца на другата си ръка. Кварцов мислел и мислел какво биха могли да означават тези мълчаливи жестове и под краката му се отворила празнота, плиснала от нея черна вода, а той полетял в дълбината като камък и преди да успее да си каже: „Нищо, само да не мисля!“, вече го нямало на света. Питали след това спасените криониди, благодарни на Барион за избавлението си, какво е искал да каже със знаците, които показвал на страшния електрицар-пришелец.