Урсула Гуин - Лявата ръка на мрака

— Защо ме лъжеше той, дявол да го вземе? — провикна се кралят с пискливия си, остър глас и за пръв път ме погледна право в лицето.

— Кой? — запитах аз, срещайки погледа му.

— Естравен.

— Той внимаваше да не се лъжете сам. Махна ме от очите ви, когато вие започнахте да облагодетелствувате една клика, враждебна на мен. И ме върна при вас, когато самото ми завръщане би ви убедило да приемете Мисията от Вселенския съюз и да си пишете актив за това.

— Защо никога нищо не ми е споменавал за тоя, по-големия кораб?

— Защото не знаеше за него: до отиването си в Оргорейн аз никога никому не съм говорил за него.

— И сте намерили пред кого да се разбъбрите там двамата. Той се опитал да накара орготейците да приемат вашата Мисия. През цялото време се е сдушвал с техните Свободни търговци. Как мислите, не е ли това предателство?

— Не е. Аз знаех, че която и държава да сключи първа договор с Вселенския съюз, другата скоро ще я последва, ще я последват и Сит, и Перунтер, и Архипелагът, докато се обедините. Той обичаше много родината си, ваше величество, но не служеше нито на нея, нито на вас. Служеше на господаря, на който служа и аз.

— На Вселенския съюз? — произнесе Аргавен учуден.

— Не. На човечеството.

Докато говорех, не знаех дали това, което казвах, е вярно. Вярно отчасти; една страна на истината. Не по-малко вярно би било да кажа, че в постъпките си Естравен се бе водил от чисто лична преданост, чувство на отговорност и приятелство към едно-единствено човешко същество — мен. Но и това не би било цялата истина.

Кралят не отговори. Мрачното му, подпухнало, набръчкано лице беше пак обърнато към огъня.

— Защо се обадихте на тоя ваш кораб, преди да ме уведомите за завръщането си в Кархида?

— За да ви накарам да действувате, ваше величество. Съобщението до вас би стигнало и до велможата Тайб, който можеше да ме предаде на орготейците. Или да нареди да ме застрелят. Както нареди да застрелят моя приятел.

Кралят не каза нищо.

— Моето собствено оцеляване не е толкова важно, но аз имах и продължавам да имам дълг към Гетен и Вселенския съюз, задача, която трябва да изпълня. Първо сигнализирах на кораба, за да си осигуря известна възможност да я изпълня. Така ме посъветва Естравен и излезе прав.

— Е, не е сбъркал. Във всеки случай ще слязат тук; ние ще сме първите… И всички те са като вас, а? Все извратени, винаги в кемър? Странна сбирщина, претендираща за честта да бъде приета… Обяснете на велможата Горчерн, моя иконом, как искат да ги приемем. Следете да няма никакво нарушение или пропуск. Те ще бъдат настанени в двореца, където смятате за подходящо. Искам да им засвидетелствувам уважение. Вие ми направихте две добри услуги, господин Ай. Доказахте, че сътрапезниците са лъжци, а после — и глупци.

— А понастоящем съюзници, ваше величество.

— Зная! — кресна той. — Но Кархида първо — Кархида първо!

Кимнах в знак на съгласие. След известно мълчание той каза:

— Как мина онова, пътуването през Ледовете?

— Не лесно.

— Естравен го бива за такава работа, за такъв труден път. Той беше як като желязо. И никога не губеше самообладание. Съжалявам, че е умрял.

Не намерих какво да отговоря.

— Ще приема вашите… сънародници на аудиенция утре следобед в два часа. Имате ли да ми казвате още нещо?

— Ваше величество, ще бъдете ли тъй добър да отмените заповедта за изгонване на Естравен, да реабилитирате доброто му име?

— Не още, господин Ай. Не бързайте. Нещо друго?

— Нищо повече.

— Тогава тръгвайте.

Дори аз изменях на Естравен. Бях казал, че няма да повикам кораба, докато изгнанието му не свърши и доброто му име не бъде реабилитирано. Не можех да се откажа от онова, за което той бе умрял, като настоявам на такова условие. То нямаше да го изведе от изгнанието.

Останалата част от деня мина в приготовления с велможата Горчерн и други за посрещането и настаняването на екипажа на кораба. В два часа потеглихме с моторна шейна за Аттенското мочурище, на трийсетина мили североизточно от Ерхенранг. Мястото за кацане беше в отсамния край на тази голяма пуста област, торфено тресавище, толкова мочурливо, че не можеше нито да се обработва, нито да се засели, тъй че сега, в средата на Ирем, представляваше равна замръзнала пустош, покрита с няколко стъпки дебел сняг. Радиофарът работеше през целия ден и бе получил потвърдителни сигнали от кораба.

При приближаването си екипажът трябва да е видял на екраните линията, отделяща осветената от неосветената част на планетата — през Големия континент, по дължината на границата от Гутенския залив до залива Чаризун и върховете на Каргав, все още огрени от слънцето, низ от звезди; защото беше здрач, когато ние, вдигайки глави нагоре, забелязахме единствената звезда, която падаше.