Филип Фармър - Върнете се в телата си!

— А вие? Какво правите вие? И защо го правите, ако действително правите нещо?

— Аз съм единственият Етичен сред цялата им чудовищна пасмина! Не искам да си играят с вас като с кукли марионетки или да ви подмятат като опитни животинчета в някоя лаборатория! В края на краищата, колкото и да сте примитивни и порочни, вие сте същества с висша психическа дейност! В известен смисъл вие сте… вие сте…

Безплътната фигура махна с призрачната си ръка сякаш се опитваше да улови някаква дума скрита в мрака. Той продължи:

— Налага се да използувам термина с който вие характеризирате себе си. Вие сте точно толкова човеци, колкото и ние. Точно както и първите първобитни хора, развили първи езика като средство за общуване са хора като вас. И вие сте нашите предци. А от това, което ми е известно, аз мога да бъда твой пряк потомък. Целият ми народ може да произлиза от теб.

— Съмнявам се — каза Бъртън. — Аз нямах деца, поне доколкото ми е известно.

Вълнуваха го страшно много въпроси на които искаше да получи отговор. Но мъжът не го слушаше. Вместо това долепи уреда до челото си. Внезапно го отдръпна и прекъсна Бъртън на средата на изречението.

— Аз… как да го обясня, вие нямате дума за това… да го наречем… подслушване. Те са открили моя … уатан… мисля, че вие го наричате аура. Те не знаят чий уатан е това, освен че е на някой Етичен. Но само след пет минути ще могат да го установят с точност. Трябва да тръгвам.

Призрачната фигура се изправи.

— И ти трябва да тръгваш.

— Вземате ме с вас ли? — запита Бъртън.

— Не. Ти трябва да умреш; Те трябва да открият само твоя труп. Не мога да те взема със себе си; невъзможно е. Но умреш ли тук, Те отново ще загубят следите ти. И ние ще се срещнем отново. И тогава…!

— Почакай! — извика Бъртън. — Нищо не разбирам. Защо да не могат да установят местонахождението ми? Нали те са създателите на целия механизъм за възкресяване? Не знаят ли къде се намира моят възкресител?

Мъжът отново се изкикоти.

— Не. Единствените им записи на земните хора бяха визуални, а не звукови. И разположението на възкресяемите в камерата преди възкресението беше произволно, защото Те бяха решили да ви разхвърлят по поречието на Реката в една приблизителна хронологическа последователност, но в определени съотношения. Имаха намерение да се занимават поотделно с всеки от възкресяваните по-късно. Разбира се, тогава те си нямаха и понятие, че аз ще им се противопоставя на плановете. Или че ще си подбера определени представители от опитните им животинчета, които да ми помогнат да съкруша плановете им. Така че те не могат да знаят къде ще възкръснеш ти или другите всеки следващ път.

Сигурно се чудиш защо не ти настроя възкресителя така, че да бъдеш прехвърлен в непосредствена близост до целта ти, горната част на речния басейн. Истината е там, че аз действително успях да го настроя така, че при първото ти вторично възкресение на планетата да се озовеш край най-първия каменен олтар на Реката. Но ти не успя; предполагам, че титаните са те убили. И двамата нямахме късмет, защото скоро няма да имам възможност да се приближа до силовата какавида в камерата предшествуваща възкресението. Входът е забранен изрично за всеки, освен за упълномощения персонал. Те са много подозрителни; съмняват се, че някой им бърка плановете. Така че всичко е в ръцете ти и в ръцете на шанса, разбира се, за да се добереш отново северните полярни области.

Що се отнася до останалите, при тях просто нямах възможност да настроя възкресителите им. И те ще трябва да разчитат на закона за вероятностите. Едно към двайсет милиона.

— Останалите? — запита Бъртън. — Останалите? Но защо избрахте нас?

— Ти имаш нужната аура; другите също. Знам какво правя, имай ми доверие; не мога да сбъркам.

— Но вие намекнахте, че сте ме събудили преди определеното време… там, в камерата предшествуваща Възкресението, със съвсем определена цел. Каква беше тя?

— Това беше единственото нещо, с което можех да те убедя, че Възкресението е дело на човешки ръце, а не свръхестествено явление. И това те накара да се впуснеш по следите на Етичните. Прав ли съм? Разбира се, че съм прав. Дръж!

Той подаде на Бъртън малка капсула.

— Глътни я. Ще умреш мигновено и ще се изплъзнеш от ръцете им, макар и не за дълго. Мозъчните ти клетки ще бъдат разрушени до такава степен, че Те нищо няма да могат да научат от тях. По-бързо! Трябва да тръгвам!

— Какво ще стане, ако не я глътна? — запита Бъртън. — А ако им позволя да ме хванат?