Нанси Крес - Безсмъртни в Испания

— Силните нямат право да отнемат каквото и да било от слабите — рече Сюзън. — Алиса, скъпа, ти също не забравяй граха.

— Нито слабите да отнемат със сила от силните — кимна Камдън. — Мисля, че ще го чуеш и от Кензо Ягаи тази вечер.

— Не обичам грах — заяви Алиса.

— Но тялото ти го обича — отвърна Сюзън. — Грахът е много полезен.

Алиса се усмихна. Лейша я погледна обнадеждено — напоследък сестра й все по-рядко се смееше.

— Тялото ми не е сключило договор с граха.

— Напротив — възрази малко нервно Роджър. — То ще извлече необходимата полза. А сега яж!

Усмивката на Алиса се стопи. Лейша забоде поглед в чинията. Изведнъж си помисли, че е намерила изход.

— Не, татко, почакай — тялото на Алиса има полза, но каква е ползата за бедния грах? Това не е взаимно изгоден договор! Алиса е права!

Камдън избухна в смях.

— Тя е на единайсет години… на единайсет — промърмори той. Дори Алиса се усмихна и Лейша размаха победоносно вилицата си, следейки малкото й светло отражение върху отсрещната стена.

Алиса отказа да слуша лекцията на Кензо Ягаи. Щеше да спи у приятелката си Джули. Още по-изненадващо бе, че Сюзън също няма да присъства. Двамата с баща й си размениха странни погледи на вратата, но Лейша бе твърде развълнувана да мисли за това. Предстоеше й да чуе Кензо Ягаи .

Ягаи бе дребен мъж, мургав и строен. Лейша хареса акцента му. Понрави й се и още нещо в него, но в началото не можеше да го определи.

— Татко — прошепна тя в мрака на аудиторията, — той е щастлив.

Баща й я прегърна мълчаливо.

Ягаи говореше за духовността на икономиката. „Духовността на един човек, която се изразява в достойнството му да бъде такъв, почива на собствените му старания в тази насока. Духовността и ползата за околните не са заложени автоматично, по рождение, у благородника — достатъчно е да погледнем назад в историята, за да се убедим в това. Духовността и ползата не лежат и в предаваните по наследство богатства. Наследникът може да се окаже крадец, нехранимайко, експлоататор, човек, който ще пропилее богатството и ще напусне света беден. Достойнството и ползата не са и неотменим атрибут на самото съществуване. Серийният убиец съществува, но ползата му за обществото е отрицателна, а в жаждата да убива няма капчица достойнство.

Не, духовността и достойнството се пораждат само и единствено от индивидуалните усилия на всеки от нас. Да отнемеш на някого правото да се реализира или да търгуваш с постигнатото от него, означава да му отнемеш духовността и достойнството. Затова се провали комунистическата идея. Всяка принуда, всеки насилствен опит да бъдат отнети на хората възможностите за доброволна самоизява, водят до духовно поражение и отслабване на обществото. Военната повинност, кражбата, измамата, насилието, социалното благополучие, расовото и религиозно деление — всички те лишават човек от правото му на избор, от правото му да постига сам и сам да търгува с постигнатото. Насилието е евтина измама. То не създава. Само свободата — свободата да постигаш, свободата да търгуваш свободно с това което си постигнал — може да сътвори среда, съответстваща на духовността и достойнството на хората.“

Лейша ръкопляска толкова силно, че я заболяха ръцете. Докато вървяха по коридора към задната част на сцената, й се струваше, че ще спре да диша. Кензо Ягаи!

Но отзад имаше толкова много хора, че не можеше да се мине. Навсякъде бяха разположени камери.

— Господин Ягаи, позволете да ви представя дъщеря си — каза баща й. Камерите се завъртяха и се насочиха към нея. Един японец прошепна нещо на Ягаи, той се наведе и се вгледа отблизо в Лейша.

— О, да.

— Погледни насам, Лейша — извика някой. Камера-робот плуваше толкова близо до лицето й, че тя неволно отстъпи назад. Чу резкия глас на баща си, но досадните камери не се отдръпваха. Някаква жена приклекна до нея и тикна микрофон под носа й.

— Лейша, кажи ни, милинка, как се чувства човек, който никога не спи?

— Какво?

Някой се изсмя. Смехът не беше приятен.

— Изкуствен гений…

Лейша усети ръка на рамото си — беше на господин Ягаи — хвана я здраво и я дръпна от камерите. Изведнъж, като по чудо, около тях се подреди стена от ниски и яки японци, зад която бяха само тримата — Кензо, баща й и тя. Така стигнаха до гримьорната, където господин Ягаи затвори внимателно вратата.

— Не бива да им обръщаш внимание, Лейша — рече й той с прекрасния си акцент. — Никога! Има една стара азиатска поговорка: „Кучето си лае, а керванът си върви“. Никога не позволявай твоят керван да бъде спиран от лая на тези нахални кучета.