Георгий Мартинов - Гианея

Неотлъчно до нея беше друга девойка, но вече с обикновен, земен вид. Тя също беше висока, но все пак с половин глава по-ниска от своята спътница, със също такива гъсти черни коси, но без зеления оттенък, беше облечена със също такава бяла рокля, но по-дълга и не толкова отворена. Беше обута в същите обувки, но без лентите. И нейните черни очи бяха малко тесни, но разположени нормално.

Пътниците от вечебуса познаваха и втората девойка. Също като Гианея и тя беше известна на всички. Цялата Земя знаеше името й.

Те си говореха на звучен, красив език, но много тихо. Слухът на Гианея, и това също не беше тайна, се отличаваше с изключителна, непостижима за хората на Земята, острота.

И не само слухът. Всички сетивни органи на пришелката от другия свят бяха развити превъзходно. Тя виждаше това, което земен човек не би могъл да различи без бинокъл, долавяше миризма, която не би подушило даже специално обучено куче. Тънките нервни пръсти на Гианея усещаха неща, недостъпни за пръстите на хората.

Способностите на загадъчната гостенка отдавна бяха привлекли вниманието на учените. Тя притежаваше чудесен глас, чийто диапазон обхващаше почти всички октави на земния роял, прекрасно рисуваше. С непринудена лекота моделираше от глина и изсичаше от мрамор скулптурни портрети. И всичко това правеше така, като че ли цял живот е била певица, художник или скулптор. Нейното тяло беше способно да извършва най-невероятни гимнастически упражнения. Във всички видове лека атлетика Гианея далеч превъзхождаше хората. Само спортистите мъже, рекордьори в своя вид спорт, можеха да се състезават с нея без риск да бъдат непременно победени.

Беше известно, че Гианея най-много обича плуването. Тя плуваше с добре изработен стил класически кроул, което доказваше: първо, разпространеността на този вид спорт в нейната родина и второ, че откритието на най-бързия начин на плуване не е прерогатив на Земята.

— Физически — казваха учените, — Гианея е човекът на бъдещето. Хората трябва да станат и непременно ще станат такива като нея. Еволюцията на човешкия организъм закономерно ще доведе до това, че всички така наречени таланти ще бъдат нещо нормално за здравия човек.

Говорейки за физическите данни, учените не казваха нито дума за умствените способности на Гианея. Те просто не ги познаваха. Само по косвени признаци можеше да се предполага, че тя има високо развит мозък.

За година и половина, изминали от момента, когато се появи тази девойка от друг свят на Земята, все още не беше намерен общ език с нея, не беше достигнато пълно разбирателство. Гианея не проявяваше ни най-малко желание да изучи земен език, като предоставяше на хората от Земята цялата инициатива по опознаването. Пред групата учени-лингвисти, заели се с изучаването на нейния език, стоеше тежка задача и то не толкова поради трудностите на самия език, колкото, преди всичко, поради явното нежелание на Гианея да помогне на хората. Тя много неохотно „даваше уроци“, като се ограничаваше с най-прости думи и понятия, без които самата тя не би могла да се справи на Земята. И най-малкият опит да се разшири запознанството с нейния език с цел да се засегнат научните въпроси, срещаше неизменен мълчалив отпор. Създаваше се впечатление, че Гианея твърдо е решила в никакъв случай да не даде възможност на хората да й задават въпроси с научен или технически характер.

Може би не бе запозната с науката на своя свят? Обстоятелствата на нейното появяване на Земята категорично говореха против такова предположение. Тя безусловно знаеше много. Но дали това „много“ е повече, отколкото знаят на Земята?

Все пак учените не губеха надежда да получат отговор на интересуващите ги въпроси. Та нали Гианея няма вечно да мълчи? Ако тя иска някога да се върне в родината си, то това може да стане само с помощта на земните хора и земната техника.

Съвсем неотдавна се появи надежда упорството на Гианея да бъде сломено. Гостенката за първи път заговори за миналото.

— Аз напуснах родината си — каза тя на единствения човек към когото явно чувствуваше разположение — Марина Муратова, ленинградската лингвистка, същата която я придружаваше в пътуването — почти насила. Не знам защо, но не чувствувам особена мъка по нея. А при вас, на Земята, попаднах съвсем против волята си. Този рейс бе за мен изключително несполучлив. Но да остана при вас завинаги… — тя потрепера.

Най-после в Гианея се появиха някакви човешки чувства! Година и половина, още от първия момент, тя се държеше неестествено спокойно.