Джордж Мартин - Пясъчните крале

Глупости, рече си Крес. Пак пиянски страхове. Беше видял с очите си взривените крепости. Те бяха мъртви, а белият търбух бе затворен долу в избата. Пое си дълбоко дъх и пристъпи към пясъчните крале. Телцата им хрущяха под обувките му. Той ги затъпка ядно. Нито един не помръдна.

Крес се усмихна и закрачи бавно през бойното поле, ослушваше се за шумове, почти уверен в безопасността си.

Тих пукот и хрущене.

Остави чантите на земята и отвори вратата на скутера.

Нещо се размърда в сянката вътре. Бледо очертание на седалката на пилота. Беше дълго колкото предмишницата му. Челюстите му потракваха тихо и то го гледаше втренчено с шестте си очички, разположени около тялото му.

Крес се подмокри в панталоните и бавно заотстъпва.

Нещото в скутера пак се размърда. Беше забравил вратата отворена. Пясъчният крал излезе и го последва предпазливо. Зад него се показаха и други. Бяха се скрили под седалката, бяха издълбали дупки в тапицерията. Но сега наизлизаха. И оформиха неравен пръстен около скутера.

Крес облиза устни, обърна се и се отдалечи с бързи стъпки към скутера на Лисандра.

На средата на пътя спря. Там също нещо помръдваше. Едри, подобни на червеи тела, озарени от бледа лунна светлина.

Крес изхленчи и заотстъпва към къщата. Когато наближи входната врата, спря и се огледа.

Преброи над десет издължени белезникави очертания, които щъкаха из двора. И… още четири на камбанарията, обитавана доскоро от неговия ястреб. Рисуваха нещо. Лице. Добре познато лице.

Саймън Крес изкрещя и се втурна вътре.

Наложи се да изпие солидно количество алкохол, за да се унесе в неспокоен сън. По някое време се събуди. С огромни усилия отвори очи. Ужасно го болеше главата, тялото му вонеше отвратително и беше гладен. Какъв глад само го измъчваше! Никога не беше изпитвал подобен глад.

Знаеше, че не неговият стомах се свива от глад.

Един бял пясъчен крал се беше качил на гардероба и го наблюдаваше. Антените му помръдваха едва забележимо. Беше едър колкото онзи в скутера. Крес се помъчи да не издаде страха си.

— Аз… ей сега ще те нахраня — обеща той. — Ще те нахраня. — Устата му бе ужасно изсъхнала, като шкурка. Облиза устни и избяга от стаята.

Къщата гъмжеше от пясъчни крале и трябваше много да внимава къде стъпва. Те всички изглеждаха заети с някакви свои задачи. Извършваха преустройства, прокопаваха тунели в стените, изрязваха нещо. На два пъти забеляза свои изображения да го посрещат от неочаквани места. Лицата бяха изкривени, злощастни, потъмнели от страх.

Излезе навън да прибере труповете, надяваше се да утоли глада на белия търбух. Бяха изчезнали — и двата. Крес си припомни колко лесно подвижните пренасят предмети далеч надхвърлящи по размер телцата им.

Беше ужасно да си помисли, че търбухът е все още гладен, дори след като бе изял толкова много.

Върна се в къщата. Колона пясъчни крале се спускаше по стълбите. Всеки носеше къс от неговия влечун. Главата го погледна някак укоризнено, докато я отнасяха покрай него.

Крес изпразни хладилниците, шкафовете, всичко, и скупчи храната в средата на кухнята. Десетина бели вече чакаха да я отнесат. Оставиха замразената храна, но взеха останалото.

След малко Крес почувства, че гладът му леко е отслабнал, макар да не бе слагал и троха в устата си. Но знаеше, че облекчението ще е краткотрайно. Скоро търбухът щеше да огладнее отново. И пак щеше да трябва да го храни.

Вече имаше идея какво трябва да направи. Отиде при комуникатора.

— Малада — рече, след като се свърза с първия от номерата на приятелите си. — Довечера организирам малка забава. Разбирам, че ти се обаждам в последния момент, но се надявам да дойдеш. Наистина държа.

След това позвъни на Джад Ракис, после и на останалите. Когато приключи със списъка, деветима бяха приели поканата. Крес се надяваше, че ще са достатъчно.

Посрещна първите си четирима гости отвън — подвижните бяха почистили със забележителна бързина двора и той изглеждаше почти както преди битката — и ги отведе до входната врата. Покани ги да влязат първи, но не ги последва.

Събра кураж, хлопна вратата зад последния и като пренебрегна изненаданите възклицания, които след миг преминаха в пронизителни писъци, хукна към скутера, с който бяха пристигнали. Успя да се пъхне вътре, включи таблото и изруга. Скутерът, разбира се, бе програмиран да се задейства от отпечатъка на палеца на собственика си.

Следващият, който пристигна, бе Джад Ракис. Крес изтича при скутера веднага след като той кацна и улови Ракис за ръката, докато той излизаше.