Гордън Диксън - Разрушителят на светове

— Дори не съм си и мечтал за това — възкликна Блейс ентусиазирано.

— Добре — кимна Маккей. — Борис ще ви отведе при командира, а вие ще му се подчинявате безусловно. Трябва да потренирате още, независимо от способностите си. — Маккей се усмихна. — Има и още някои неща, които трябва да научите. Ако след няколко дни почувствате, че това не е за вас, просто кажете на командира и тогава отново ще се срещнем, когато мога да отделя време. Освен това, ако командирът реши, че не сте подходящ, той сам ще ми докладва и тогава аз отново ще се срещна с вас, преди да си тръгнете оттук и да се върнете в църквата на Годсарм.

— Благодаря ви, Велики Учителю — каза Блейс. — Просто не знам как да ви се отблагодаря.

— Нека първо да видим ще тръгнат ли нещата при вас. — И Маккей махна с ръка, давайки му да разбере, че разговорът е приключил.

Блейс и Борис излязоха и като слязоха на долния етаж, се озоваха в апартамент с много стаи, пригоден за офис.

Зад една маса седеше човек, приличащ на най-обикновен фермер, в стара, износена риза от груб плат и подобни панталони, крачолите, на които бяха напъхани в ботушите. Но това беше само на пръв поглед. Блейс внимателно се вгледа в него и разбра, че онзи съвсем не е толкова обикновен, колкото изглежда. Борис представи Блейс и веднага изчезна. Човекът се наричаше Хъркимър Шон.

— Вземете си стол — заповяда той, — седнете някъде и дайте да уточним някои подробности. — Добре, това е напълно достатъчно, — най-накрая произнесе Хъркимър, след като подробно бе разпитал Блейс за фермата на Хенри и църквата му и бе записал старателно всичко.

— Ние, разбира се, много бихме искали вие постоянно да сте ни под ръка — каза той, — но в момента хотелът е препълнен, а освен това, повечето църкви са създадени съвсем неотдавна и все още нямаме постъпления от тях. Така че, сега сме в малко затруднено финансово положение. Затова през следващите три дни вие ще участвате в груповите маневри, а после, ако сте женен или ако разполагате с някакво жилище, ще живеете там, а в уреченото време ще идвате на тренировките и занятията. Имате ли къде да живеете в Екюмени?

— Да — отговори Блейс, — случи ми се да срещна един приятел и той…

— Подробностите не ме интересуват, дайте ми направо адреса.

Блейс съобщи адреса на апартамента си. Малко се притесняваше дали Хъркимър няма да се сети, че това е един доста скъп квартал — но онзи или не познаваше достатъчно добре града, или просто му беше все тая. Командирът си записа адреса и номера на телефона.

Следващите три денонощия Блейс прекара в караулката. Там не правеше нищо и само си губеше времето. Явно през това време проверяваха истинността на разказа му. На третата сутрин го събудиха в пет часа, казаха му да побърза с душа и доста оскъдната закуска, а после му заповядаха да отиде в общата стая.

Тук беше претъпкано с народ. Имаше хора с най-различно телосложение, ръст и възраст, всички облечени досущ като Хъркимър в удобни работни дрехи. Присъстващите внимателно слушаха един около петдесетгодишен мъж, който бе застанал на подиума и изреждаше дневния ред. Скоро той свърши да говори и обгърна с поглед събралите се в стаята.

— Най-накрая и последния от нашите новобранци се появи.

В залата се понесе смях, който обаче не звучеше нито враждебно, нито издевателски на Блейс.

— Добре — каза човекът от високото, — качете се и тримата тук и ни разкажете за себе си.

Блейс заедно с още други двама се приближи към него.

— Този ще ни служи за пилон — високо се обади някой и отново избухна смях.

Човекът говорещ от подиума с жест ги накара да млъкнат.

— Да започнем с вас — обърна се той към Блейс. — Как се казвате?

— Блейс Маклийн. Но това го записахте вече, нали?

— Разбира се, че ние го записахме — отзова се говорителят, — но и останалите трябва да знаят, нали така. Блейс Маклийн показа много добри резултати и в стрелбата, и в борбата. А в колко войни сте участвали досега, Блейс Маклийн?

— В нито една — отвърна Блейс.

Аудиторията се оживи.

— Забавно, не мислите ли? — изкоментира човека от подиума. — Добре, трябва да започнем работа с него. Има ли желаещи да станат негови наставници?

— Аз ще го взема, Чарли — предложи мъж на около четиридесет, стоящ вляво от Блейс. Той изглеждаше леко подпухнал, но пълното му лице беше обветрено и добро.

— В конкретния случай по-добре да са двама. Още някой, моля?

— Аз също съм навит, Чарли — разнесе се глас някъде отзад.