Л. Смит: Сенчести души (Книга шеста)

— И така, аз отново съм човек — като Бони. Ох, Господи, само ако можех в този миг да видя нея и Мередит! Но през цялото време си повтарям, че с всяка минута все повече се приближавам към Стефан. Така е, въпреки заобиколните пътища, които избира Деймън, за да заблуди онези, които се опитват да ни проследят.

— Защо някой ще иска да ни проследява? Ами, виждаш ли, когато се върнах от отвъдното, имаше огромен изблик на Сила и всеки по света, който можеше да я долавя, я усети.

— Как да обясня Силата? Това е нещо, което всеки притежава, но което хората — с изключение на истинските медиуми като Бони — дори не познават. Няма съмнение, че вампирите владеят Силата и я прилагат, за да карат хората да ги харесат или да си въобразяват, че реалността е друга. Както например Стефан успя да внуши на служителите в училищната администрация, че документите му са в ред при „преместването“ му в нашата гимназия „Робърт Е. Лий“. Използват Силата и за да побеждават други вампири, създания на мрака или просто обикновените хора.

Но говорех за изблика на Сила, появила се, когато аз се приземих от небесата. Беше толкова огромна, че привлече вниманието на две ужасни създания от другия край на света. И те решиха да дойдат при нас, за да проверят на място каква е причината за изригването на тази чудодейна сила и дали евентуално не биха могли да извлекат някаква полза от това чудо.

Не се шегувам за тези двамата, като ги описвам като пришълци от другия край на света. Наричат се китсуне или зли духове на японски лисици. Те са нещо като нашите върколаци, обаче хилядократно по-опасни. Толкова мощни, че си служеха с малахи, които всъщност са растения, но приличат по-скоро на насекоми. Те могат да бъдат малки като топлийки или достатъчно големи, за да погълнат ръката ти. Малахът се закрепва към нервите ти и прониква в нервната ти система, а накрая целият те обсебва отвътре и те покорява на волята си.

Сега Елена тръпнеше от ужас. Гласът й съвсем спадна.

— Тъкмо това се случи на Деймън. Едно такова съвсем дребничко същество проникна в него и го завладя отвътре, след което той не беше нищо повече от покорна марионетка на проклетия Шиничи. Забравих да спомена, че имената на двете китсунета са Шиничи и Мисао. Мисао е момичето. И двамата имат черни коси с червени кичури по краищата, но косата на Мисао е по-дълга. Уж били брат и сестра, но определено не се държат като такива.

И щом Деймън се оказа безвъзвратно обсебен и покорен, Шиничи го подтикна… към ужасни постъпки. Подмами го да измъчва първо мен, а после и Мат. И досега, от време на време, Мат го обзема желание да убие Деймън заради тези мъчения. Но ако беше видял това, което аз видях с очите си — цялото онова тънко влажно второ тяло, което трябваше да извлека със собствените си нокти от гръбнака на Деймън, който тогава припадна от болка, то Мат щеше да разбере по-добре. Не мога да обвинявам Деймън за това, което Шиничи го застави да извърши. Не мога. Деймън беше… не можете да си представите колко различен. Беше смазан. Плачеше . Той беше…

Както и да е, не очаквам да го видя такъв отново. Но ако някога си върна силите на Крилете, Шиничи здравата ще го загази.

Виждаш ли, мисля, че това беше най-голямата наша грешка от предишния ни сблъсък с него. Най-накрая имахме възможност да се бием с Шиничи и Мисао, а не ги убихме. Постъпихме прекалено морално, прекалено благородно или така нататък.

Оказа се огромна грешка.

Защото Деймън не беше единственият нападнат от малаха на Шиничи. Пострадаха и няколко момичета, съвсем млади, четиринадесет или петнадесетгодишни, че и още по-малки. Както и няколко момчета. Всички се държаха… като напълно умопобъркани. Нараняваха себе си, членовете на семействата си. Но преди сделката с Шиничи не знаехме колко лошо е положението.

Може би бяхме прекалено неморални, след като сключихме сделка със злото. Но те отвлякоха Стефан, а Деймън, който вече беше завладян от тях, беше станал техен помощник. След като се освободи от малаха, Деймън поиска от Шиничи и Мисао да ни кажат къде е Стефан, а след това завинаги да напуснат Фелс Чърч.

В замяна на това Деймън позволи на Шиничи да проникне в съзнанието му.

Всички вампири са обсебени от Силата, а китсунето — от спомените в нечие съзнание. Шиничи искаше да изтрие спомените на Деймън за последните няколко дни — периода, през който Деймън беше обладан от малаха и ни измъчваше… както и за момента, когато моите криле подтикнаха Деймън да осъзнае какви злини бе сторил. Съмнявам се, че самият Деймън би искал да запази тези спомени — нито за извършеното от него, нито за промяната му, защото накрая щеше да му се наложи да признае сторените от него злодейства. Поради това Деймън позволи на Шиничи да заграби спомените му, а пък Шиничи на свой ред трябваше да му издаде къде е затворен Стефан.