Бранимир Събев - 30 съвета за млади автори

21. Какво е от значение за продаваемостта на една книга? Хубава корица, чудесно качество на текста, издържано полиграфически издание, сериозна работа на редактори и коректори, съвместни усилия на автор, издател и пиар, лична ангажираност на автора, реклама всяческа където ти падне, куп представяния, премиери, киснене на щанда на Панаира на книгата и изобщо маркетинг на 100%?Всичко изброено дотук са фактори, кои по-важни, кои много важни, но за съжаление няма изградена рецепта, която да работи безотказно, друзя :/ Литературата не е точна наука, не е математика, където a + b = c, същото важи и за продажбите. Факторите може и да сработят, може и кой знае – трябва ви и късмет, молитви, ритуали, шанс, жертвоприношения или знам ли аз какво, честно да си призная. Най-общо казано, направете всичко по силите си, колкото се може повече от изброеното, плюс още допълнителни неща измислени от вас самите, които са ви във властта и възможностите и стискайте палци, надявайки се на най-доброто. Още – основни купувачи (поне отначало) ще са ваши приятели и познати, така че се стремете да разширявате кръга им. И не заделяйте прекалено много безплатни бройки.

22. За какво да пиша, след като няма пари в тая работа?Поради същата причина, поради която спортувате, ходите по заведения, театри, концерти, опера, кино, боулинг, екскурзии, на море и планина. Поради причината, поради която слушате музика, купувате си нова техника и мебели, разхождате се в парка, правите секс, жените се, създавате деца, гледате мачове, напивате се, членувате в някакъв клуб, шофирате, шляете се из мола, ходите на лов и риболов и т.н. Защото ви харесва, защото ви доставя удоволствие, защото ви е кеф. Всичко което изброих ви струва пари всъщност, нали? Не вярвам да си мърдате задника само когато имате далавера от нещо.

23. Обичам да пиша, но само когато имам вдъхновение, муза. Сега, ето имам готова книга, докато стане време за следваща ехеее, едно 5–6 години не мърдат докато я напиша.Убийте музата, хора, разчленете кучката, изгорете я и прахът ѝ го разпръснете из космоса, анихилирайте я ако трябва. Ще ви се наложи, за да се отървете от властта ѝ. А нейната власт е мързел. Не си позволявайте да мързелувате. Научете се да пишете сериозно, хубаво и качествено дори когато нямате особено желание за това. Знам, че звучи брутално за прекрасното удоволствие от писането, но днешните съвременни писатели, които са най-печеливши са изключително дисциплинирани. Все едно ходиш на работа. Идеалният период за издаване на книга е ново заглавие на всяка година или две. По-често става прекалено, по-рядко вече ви смъква от сцената. Разбира се, този съвет го давам на тези от вас, които са достатъчно амбицирани за целта. Страдате ли от липса на амбиция, пишете ли хей така – карайте както си знаете. Само да не се разочаровате накрая, че когато пуснете нова книга 5–10 години след последната са ви забравили и се налага да почвате едва ли не отначало.

24. Бранко, навил съм се на самиздат. Искам да си видя книгата на хартия, събрал съм пари. Какво мислиш, ти все пак първата си книга си я издал така?Тъй. Както споменах по-горе, 2008-а издадох „Хорото“ в 300 бр тираж и вложих 9 стотака. Да съм си върнал максимум 1/3 от вложената сума – нормално, 1/3 от тиража го раздадох. Останалите 200 бр ги продавах 5 години, докато ги нулирам, пък колко книжарници са ме завлекли няма да коментирам – още повече, една бройка ми излезе 3 лв, аз ѝ сложих цена 5. Първа книга е, радвате ѝ се, подарявате насам-натам. Сега е по-зор – книжарите почти не взимат книги от млади, неизвестни български автори, ако случайно се колебаят, набират името на книгата и автора в гугъл, или сканират баркода (ако има такъв, по-добре да има) и търсят има ли информация за вас. Все по-трудно се продават книги, особено такива. Няма да имате достъп до големите вериги (ако имате, ще ви съборят 40–60% от коричната цена), няма да имате достъп до Панаирите на книгата, където се продава основно… Акълът ми в такъв случай е да пуснете начален тираж от 50, максимум 100 бройки, не повече, място където препоръчвам да го направите – при Явор Цанев. Явката е коректен, сериозен, ще останете доволни.

25. Бранко, всичкото хубаво и съм съгласен с теб, ама тия хейтъри в нета ми разкатават бойната слава, човек.И на мен. Хейтърите са неизбежни и са като комарите: тормозят, пият кръв и няма отърване от тях. Поемете дълбоко дъх и се пригответе: те са по форуми, фейсбук, в сайта на Хеликон, пишещи коментари под книгата ви, дращещи под публикациите ви в блога, имат собствени блогове и сайтове и оттам също дрискат, серат ви на труда в Гудрийдс, разнасят ви от уста на ухо на сбирките си, където ахкат по шитави книги и се черпят с лимонада и сухи пасти. Опитате ли се да спорите с тях, да им говорите нещо, правете го като ги срещнете на живо – иначе в нета борбата е обречена. На живо всичките без изключение са мишки – ако имаха поне капка смелост, щяха да се подписват със собствените си имена под своите дрискочи. А и не е работа на писателя да се разправя с тях. Това е задължение на администратора и модератора, които поддържат платформата, където се намира въпросната жлъч. Фактът, че немалко админи и модове не вършат тази работа поради мързел или нещо друго криейки се зад оправданията, че „всеки има право на лично мнение“, „то всъщност не е обида, а градивна критика“, „защо просто не обръщаш внимание“, „лошата реклама е пак реклама“ и прочее либерастии, е вече друг въпрос.