Бранимир Събев - 30 съвета за млади автори

13. Споделянето.За да получиш, трябва да дадеш, казват китайците. В един идеален свят може би писателят ще е като паяк, клечащ в своята огромна паяжина, хващайки читатели, продажби, пари, слава и само ще смуче, но докато изградим идеалния свят ще трябва да живеем според правилата на този. Не бъдете егоисти само да получавате, научете се и да давате, бъдете щедри, както казва топ-готвачът Гордън Рамзи :-) Поддържайте връзка с читателите, ако трябва и с личен контакт, виждайте се понякога на по едно със заклетите ви фенове, пускайте чат-пат нещо безплатно за четене (но не прекалено често), ако някой начинаещ ви помоли за помощ или съвет относно творбата му или нещо подобно, не го отминавайте с лека ръка. Малко или много, помагал съм на автори, и продължавам да го правя – било с предговор към предстоящата му книга, било с мнение на задната корица, било с някакъв съвет, акъл или нещо подобно. Правя го и досега, и продължавам. Правете го и вие.

14. Не ми се занимава човек, сори. Имам по-важни неща – имам семейство, деца, трябва да бачкам, да изкарвам пари, да правя други неща. Имам други приоритети – да завърша университета, да изкарам книжка и т.н. неща, където да си оползотворявам времето.Като бях малък четох една индийска приказка, в която се разказваше за няколко братя благородници. Пред двореца учителят им постави стълб, върху който с верига за крака беше вързан лешояд и целта на всеки от братята беше да уцелят главата на лешояда със стрела. Когато излезе първия брат, учителят им го попита какво вижда. Той каза, че вижда лешояда, стълба, вижда учителя си и т.н. Учителят се намръщи и каза – ти не ще улучиш целта, след което му нареди да стреля и той, естествено, не улучи. Следващите принцове казаха същите и подобни работи и пак не улучиха и дойде ред на най-малкия. – Какво виждаш? – Виждам главата на птицата. – Стреляй тогава! И малкия буквално отсече главата на лешояда със стрелата си. Зарадван, учителят го прегърна и каза – за да постигнеш една цел, трябва да гледаш само нея. Каквото ви е приоритет в този живот, скъпи колеги, там ще постигнете успехи. Каквото е по-надолу в списъка… Там ще си и остане.

15. Добре де, има ли смисъл да се занимавам, виж колко велики и известни автори има, аз кой съм, няма да ги стигна никога по никой параграф…Има. Винаги има смисъл. Щом ви идва отвътре, щом ви доставя удоволствие, щом го чувствате като продължение на самите себе си – не трябва да спирате. Винаги ще има хора, които да харесат творбите ви – е, винаги ще има и такива, които ще ги изхейтят, но те са ясни, няма да се спираме на тях. Не се знае как ще се развият нещата, докато диша, човек не бива да се отчайва. Аз не съм се предал и съм постигнал някакви неща – няма да се предавате и вие. Усещането когато за пръв път ви публикуват, когато за пръв път хванете в ръце екземплярите от собствените си книги, когато видите куп хора на ваша премиера, когато раздавате автографи докато ви заболи ръката, когато различни фенове искат да се снимат с вас и всички други позитиви, свързани с писането… Те не могат да се опишат. Просто трябва да се изпитат. Щом сте определили писането за ваша пътеводна светлина, приемете го за такава заедно с всичките му плюсове и минуси, това е. И гледайте на него сериозно. Има защо.

16. Е, ако не друго, книгите са много яко нещо и с тях ще срещна само готини хора.Има го и това, вярно е, но се подгответе и за обратната страна, която всеки медал притежава. Покрай всичките представяния, панаири, продажби, срещи и автографи съм се натъквал лично на какви ли не екземпляри – за едни природата майка, за друга мащеха, май диърс. Има кисели дъртаци, които са недоволни от жанра в който пишеш, недоволни са че пишеш разкази, а не романи, недоволни са че въобще пишеш, недоволни са че едва ли не съществуваш, мърморят „каквибоклуцисеиздаватвднешновреме“ и прочее оценки, които въобще не са верни за вас. Ще се срещнете с най-разнообразни луди, всеки със своите ментални разстройства и ще се чудите как да реагирате на тях. Пълно е, ще се изненадате колко са много и колко хора не могат да се справят със сложнотиите на този свят и бягат в книгите, където има други, по-добри светове. Естествено, има и готини, яки хора, които ще ви напълнят душата – ако сте пък мъж, ще има не едно и две красиви момичета, които си падат по писателите, така че като нищо ще ви излезе късмета ;) Бъдете подготвени буквално за всичко. Няма да забравя никога две случки на коледния панаир 2012-а, където при мен дойде барнат пич с костюм и вратовръзка на около 23, с дар-слово по-добро от моето и чудесна визия, който след кратък разговор ми довери истинската си цел – муфтеше ме 2,50 лв. Отказах му и той отиде да муфти други хора наоколо и успя да събере въпросната сума. Пролетта като отидох през обедната почивка да си взема пица от Патриарха и Витошка (офиса където работя е близо до НДК) го видях с коренно различни дрехи, разбирай дрипи седнал на пейка до пиците, а срещу него имаше магазинче, където предлагаха двулитрова Загорка за 2,50 и една такава се намираше в краката му. Другото събитие бе, че откриването на коледния панаир тогава съвпадна с някакъв безплатен концерт на Пайнер в зала 1 и цялото НДК се напълни с мургави почитатели на попфолка и настана ад, няколко дори се сбиха недалеч от мен, потрошиха стъкла и събориха щанд с книги, които после охранителите бяха принудени да редят наново. Тъй че, ще ви бъде интересно.