Желю Желев - Фашизмът (Документално изследване на германския, италианския и испанския фашизъм)

Как би процедирал фашисткият режим? Фашистката партия щеше да нареди на декана на Юридическия факултет да издаде незабавно диплом на майор Мартин. Вземайки участие в 4000 политически процеса, той е оказал незаменима услуга на партията в борбата с враговете на държавата, натрупвайки огромен практически опит в тази област. Деканът, като примерен фашист или безпартиен, но изпълнителен чиновник, веднага би изпълнил нареждането. По такъв начин режимът щеше да предотврати един скандал, който излага системата в цялост и в частност — правораздаването. Освен това щеше да спаси от пълен провал един заслужил ветеран, който е изпратил стотици, ако не и хиляди борци за демокрация на смърт.

Най-сетне тоталитарната фашистка държава никога не би допуснала появата на декларацията на 1160-те — декларация на най-видните духовници и интелектуалци на Испания — в защита на политическите затворници. При нейния режим не 1160, но дори 16 подписа е невъзможно да се съберат под един антидържавен текст, а още по-малко да се направи достояние на световната общественост чрез упресатат.

Като се опира само и изключително на физическия терор, военната диктатура фактически залага на една-единствена карта, чиято загуба неминуемо води до нейното падане. Ето защо от политическо гледище военната диктатура може да се разглежда като отчаян, безнадежден и осъден на загиване режим, особено пък когато той представлява продукт от разложението на фашистката държавата. Самата политика на «либерализация», която правителството на Франко провъзгласи, представлява косвено признание на разложителния процес.

Тоталитарната фашистка държава не може да се либерализира и демократизира, без да се разложи. От нея към демокрацията води само един единствен път — разложението, където военната диктатура е само преходно, междинно звено.

Разложението на фашистката държава и активизирането на гражданското общество като опозиционна сила спрямо държавата неизбежно довежда до възстановяването на изпитаните в класовото общество оръдия за политическа борба, каквито са партиите и следващите ги масови организации и съюзи. Те стават естествен отдушник за онази огромна обществена енергия, когато фашистката държава дълго време е държала замразена посредством нейната специфична политическа система. Хосе Гарсиа пише, че на етапа на разложението на Испания «съществуват даже повече партии, младежки и профсъюзни организации, отколкото при монархията и републиката» (20–432).

«В Испания, даже повече от когато и да било, започнаха да се появяват десетки партии и организации от всички оттенъци — революционни и реформистки, пролетарски и буржоазни, монархически и републикански, католически и анархо-синдикалистки. Създадоха се съюзи на разлечните партии и движения на отделните политически сили. Това беше труден и сложен процес, свидетелствуваш преди всичко за активизирането на антифашисткото подполие и за появяването в страната на своеобразно полулегално съществуване на множество партии. Диктатурата вече не беше в сила да преустанови този процес» (20–420).

По-важните измежду тези партии са:

1. Монархическата партия «Испански съюз» начело с Хоахин Сатрустети. Тя се появи през 1959г. Поддържа претендента за испанския трон дон Хуан, но същевременно смята, че в страната трябва да съществува многопартийна система. Нейната програма може да се резюмира така: конституционна монархия, в рамките на която трябва да съществува многопартийна система, свободни профсъюзи, широко социално законодателство и политически свободи.

2. Монархическата конституционна партия иска демократически режим, установен чрез референдум.

3. Социална партия на демократическото действие се изказва за провеждане на «дълбока аграрна реформа и влизането на Испания в европейската интеграция» (20–241).

4. Традиционалисткият съюз между монархическите партии е най-консервативен. Той говори за управление на страната от монарх с участието на народа и за справедливо разпределение на националния доход.

5. Християнсоциалната демокрация — най-значителната християнска демократическа партия — възниква през 1960г.

Нейната програма е «демокрация в областта на политиката и икономиката при справедливо и равномерно разпределяне на обществените блага» (20–422). Тя признава правото на дон Хуан да стане монарх на страната, но същевременно признава и правото на народа да избере такава форма на управление на страната, каквато намира за добре.