Автор неизвестен - Бисерни сълзи

— Който и да си ти, човече, бъди ми брат или баща, спаси ме, изрови ме от тоя куп бисери.

Освободил я старецът и я завел у дома си. После се върнал, събрал бисерите и ги натоварил на магаренцето.

Забогатял старецът. Облякъл, обул девойката, издигнал разкошна къща и й отредил най-хубавата стая.

Седяла веднъж девойката в стаята си и изведнъж чула шум: на двора квачката нещо се разсърдила на едно от пиленцата си и го клъвнала. Записукало пиленцето, дотичал петелът и взел да ругае квачката:

— Защо обиждаш детето ми?

Чула това девойката и се разсмяла. От устата й се посипали рози и теменуги — всичко наоколо цъфнало.

Влязъл старецът и се смаял — отде са се взели толкова цветя, сякаш изведнъж градината се е разцъфтяла?

Девойката му казала:

— Татко, занеси тези рози и теменуги в града, дето живее царят. Занеси ги, но не ги продавай, колкото и пари да ти предлагат. Намери слугата на царя. Той ще поиска да купи розите и теменугите, а ти му кажи: „Аз не ги продавам за пари, а ги меня за очи“. Ако ти даде очи, дай му цветята, а очите донеси на мене.

Старецът занесъл цветята в града. Дълго обикалял той, но на никого не продал цветята, макар че мнозина искали да ги купят. Намерил най-после и царския слуга.

Решил слугата да купи цветята, за да ги пръсне около своята грозна дъщеря и да покаже с това, че ето на, пак рози и теменуги цъфтят около невестата.

— Продай ми тези рози и теменуги, старче — рекъл той. А старецът му отвърнал:

— Аз не ги продавам, меня ги само срещу очи.

Дал царският слуга едното око на стареца, взел цветята и ги занесъл в двореца. Пръснал ги той около своята черна дъщеря, но и това не помогнало — царският син дори не се приближил до грозницата.

А в това време старецът занесъл окото на красавицата и тя го поставила на мястото му. После разтворила един бисер в сок от своите рози и теменуги, промила окото и то прогледнало.

Започнала да вижда с едното си око красавицата, но с другото била все още сляпа. Как да си върне и него?

Приготвила си тя ковчег и казала на стареца:

— Виждаш ли тази огърлица на шията ми? Аз ще умра, щом ми я снемеш, но ти я вземи и я замени срещу другото ми око. Постави го на мястото му, после ме сложи в ковчега, занеси ме там, дето ме намери, и ме остави.

Направил старецът така, както го научила девойката: отишъл при царския слуга, сменил огърлицата за другото око на девойката, донесъл й го и го поставил на мястото му. Взел после умрялата девойка, сложил я в ковчега и с плач я отнесъл на онова място, дето за пръв път я бил видял заровена в бисерите.

Там на красавицата й се родил син. Лежало момченцето в ковчега до майка си, ставало само да посуче мляко и отново лягало.

А царският син тъгувал за невестата си и не се доближавал до грозната дъщеря на бащиния си слуга.

Веднъж той отишъл на лов, за да се разсее малко. Навлязъл в гората; подплашил една кошута и тя побягнала. Изпратил стрела след нея, но не я улучил. Спуснал се да я гони.

Бягала, бягала кошутата, а момъкът след нея.

Изведнъж кошутата рипнала, прескочила един ковчег и изчезнала. Приближил се царският син и какво да види — в ковчега лежи красавица. Навел се той над нея и познал любимата си.

А тя лежала мъртва, също като заспала. Прегръщал я царският син, плакал, проливал сълзи, но какво помагат сълзите?

Наплакал се той, успокоил се малко, взел сина си, който лежал в ковчега до майката, и го отвел в двореца.

Видяла детето грозната дъщеря на царския слуга, взела го на ръце и почнала да го милва и да играе с него, за да привлече към себе си царския син.

Прегърнала го тя, а момченцето хванало огърлицата, почнало да я дърпа и да плаче.

Ядосал се царският син и казал на грозницата:

— Дай му каквото иска, не дразни детето!

Снела тя огърлицата от шията си и я дала на момченцето. А то, като я получило, още по-силно заплакало и се задърпало към майка си в гората.

Взел царският син детето, сложил го пред себе си на коня и препуснал към гората. Щом видяло майка си, момченцето се успокоило, усмихнало се и замахнало с ръчички.

Сложил го царският син до майка му и зачакал да види какво ще прави то. Момченцето припълзяло, прегърнало майка си и турило на шията й огърлицата. Изведнъж красавицата се съживила, отворила очи и се надигнала от ковчега.

Царският син толкова се зарадвал, че просто не знаел какво да прави от радост.

Качил той на коня красавицата и детето и полетял към двореца. Пристигнал и още отдалеч извикал: