Автор неизвестен - Бисерни сълзи

— Няма да позволя на стар човек да ми полива. В къщи сигурно имате някой по-млад — нека той ми полее.

Взела тогава каната жената на стареца и изредила гостите, но царският син и на нея не позволил.

Той искал дъщерята на стареца да му полее. Извикали старците дъщеря си.

Влязла девойката с кана в ръка, а царският син, щом я погледнал, и примрял, изгубил съзнание. Засмяла се девойката и наоколо се посипали рози и теменуги. От техния аромат момъкът се свестил. Всички насядали около трапезата.

Когато се навечеряли, момъкът замолил стареца да му даде дъщеря си за жена.

Старецът рекъл:

— Господарю, не заслужаваме тази чест, но щом волята ви е такава, можем ли да искаме по-добър зет.

Зарадвал се царският син. Още същата нощ той се сгодил за красавицата, а на сутринта заминал при родителите си с радостната вест.

— Щом ти е по сърце, то и ние няма да ти пречим — съгласили се родителите му.

Личният прислужник на царя бил много лош. А той имал грозна дъщеря — черна като циганка. Намислил този лош слуга на всяка цена да омъжи дъщеря си за царския син.

Поискал той сам да отиде и да доведе годеницата. Когато сядал в царската каляска, скрил отзад и своята черна като гарван дъщеря и я откарал със себе си.

Пристигнали те, взели годеницата и тръгнали обратно. Царският слуга взел със себе си и две стомнички вода. Дал той на годеницата да яде солена храна по пътя и девойката страшно ожадняла.

— Дайте ми поне капка водица — помолила се тя.

— Откъде да взема вода в тази гъста гора? — отговорил слугата.

— Дайте ми вода, а аз ще ви дам, каквото поискате — продължавала да се моли девойката.

— Ще ти намеря вода само ако ми дадеш едното си око — казал слугата.

— Вземете ми окото, само ми дайте да се напия — съгласила се девойката.

Дал й той едната стомничка, извадил й едното око и го скрил.

Изпила девойката до дъно цялата стомничка, но не утолила жаждата си и пак почнала да моли за вода.

Дал й слугата и другата стомничка и й извадил второто око. След това казал на слугите, които яздели отстрани:

— Годеницата е уморена, трябва да си почине. Вие вървете напред, не се спирайте.

Те заминали напред, а лошият слуга спрял каляската, извел сляпата девойка, домъкнал я до едно дърво и съблякъл цялата й премяна. Нагиздил после своята черна дъщеря като невеста, настанил я в каляската и потеглил към двореца.

А царският син бил вдигнал богата сватба. Поканил той много гости и чакал с нетърпение своята красавица невеста.

Ала какво било учудването му, когато вместо неговата красавица невеста от каляската слязла грозна-грозница, урод невиждан. И нямало ни рози, нито теменуги, нито бисери.

— Кой е сменил моята красавица с този изрод, с това грозно и черно като гарван момиче? Къде е моята хубавица, какво си сторил с нея?! — викнал ядосано царският син на бащиния си слуга.

— Господарю — отвърнал слугата, — това е същата девойка. Само че тя толкова много плака, когато се прощаваше с близките си, че лицето й погрозня от сълзите. Ще се успокои и ще стане пак същата.

Не му повярвал царският син. Не можел да търпи при себе си грозницата.

Заживели те така — мъжът отделно, жената отделно.

А сляпата девойка останала сама в гората. Стояла си тя под онова дърво, под което я оставил слугата, когато я извел от каляската, и плачела, та сърцето й се късало. Бисерни сълзи се ронели от очите й. Ронели се, ронели се, докато я засипали чак до раменете. Закрили бисерите голата девойка.

Близо до гората, където така отчаяно плачела девойката, имало град. В него живеел един беден старец, който си имал само едно магаренце. Сутринта отивал старецът с магаренцето в гората, събирал сухи дърва и съчки, натоварвал ги на магаренцето и ги занасял в града. Там ги продавал, а парите раздавал на просяците. По пладне пак отивал, донасял още дърва, продавал и тях, а парите внасял в храма за бедните. Надвечер отивал за трети път да събере дърва, закарвал ги в града и ги продавал, но парите изхарчвал вече за себе си и за своята бабичка. Така преживявали добрите старци.

Веднъж старецът отишъл, както винаги, в гората и пуснал магаренцето си да попасе, а сам започнал да кърши сухи клони. Събрал достатъчно, свързал ги, потърсил магаренцето, но него го нямало.

Тръгнал старецът из гората да го търси. Изведнъж, гледа — стои магаренцето пред купчина бисери, а в бисерите — заровена до раменете девойка.

Ядосал се старецът на магарето, почнал да го пъди, а девойката му казала: