Автор неизвестен - Индийски приказки

Сигурен, че вече е неузнаваем, той решил да отиде и намери съпругата си. Тръгнал на път и стигнал в палата на Видарба, където успял да се услови за гледач на слоновете. Един път на ден той виждал отдалеч своята Дамайанти, която се разхождала самичка в парка.

Всяка вечер нещастникът пеел на звездите своята тъжна песен:

Дамайанти чула тази затрогваща песен и сърцето и се свило. Гласът на непознатия и се сторил близък. Къде го била чувала друг път?

На следната вечер същата песен се разнесла в падащия мрак.

Кой бил нещастникът, който сякаш искал да повери на звездите своята голяма мъка?

Дамайанти пожелала да разбере. Тя извикала прислужниците си и им наредила да търсят навсякъде неизвестния певец.

Намерили Нал и го завели при принцесата. Разпитали го и той не могъл да скрие кой е.

Дамайанти се хвърлила на врата му ридаеща и за чудо принцът приел веднага своя предишен образ.

Пюскара като научил, че неговият брат е намерен, отишъл в царството Видарба, за да му върне трона и богатствата.

Злата сила на Хали се разпръснала. Братята, разкаяни, се помирили.

Нал се върнал в своето царство със съпругата си и дълго живели щастливи.

Юдищира, Арджуна, Бхимасена и техните братовчеди разбраха поуката от тази история: силата на верността е безгранична; заровете и хазартните игри са изкушенията на Хали, духа на злото.

Времето течеше. Не беше далеч денят, в който Дрона трябваше да се представи пред царя, за да му даде сметка за успехите на своите ученици.

Една сутрин мъдрецът нареди да забият в един от дворовете на палата стълб, на върха на който да вържат жив лешояд. Тогава извика юношите.

— Знатни принцове — им каза той, — искам да подложа за последен път на изпитание вашата ловкост и в същото време да ви доверя една голяма истина.

Той се обърна към Юдищира:

— Приготви се.

Юдищира нагласи стрелата и се прицели.

— Какво виждаш в този момент, мое дете? — го запита Дрона.

— Виждам тебе, учителю — отвърна момчето, — и виждам стълба и лешояда.

— Ти не ще улучиш целта — промърмори браминът. После извика:

— Стреляй!

Стрелата профуча съвсем близко до главата на лешояда, който изкрещя пронизително.

И другите принцове бяха извикани поред. Браминът им задаваше все същия въпрос и всичките отговаряха като Юдищира. Те не улучваха целта. Последен беше повикан Арджуна.

— Обтегни лъка си и ми кажи какво виждаш.

— Виждам главата на птицата.

— Стреляй тогава! — се провикна доволен учителят.

Главата на лешояда, отсечена внезапно, падна на няколко крачки от стълба.

Дрона прегърна Арджуна и каза:

— Ето на какво исках да ви науча: за да улучиш целта, трябва да гледаш само нея.

След като отпрати юношите, Дрона се яви пред царя.

— Велики царю — му каза той, — аз изпълних задачата, с която ме натовари. Научих твоите деца, както и племенниците ти, на мъдрост и на тайните на военното изкуство. Ако позволиш, младите принцове ще дадат пред всички доказателство за своята ловкост.

— Мой верни приятелю — отвърна царят, — ти знаеш как очаквах този час. Сляп съм и остарявам вече. Царството трябва да се предаде в млади и силни ръце. Аз обичам моите деца и моите племенници с едно и също чувство. Желая следователно царството да бъде управлявано от принца, чиито физически качества се съчетават с мъдрост и великодушие. Това публично състезание ще ни позволи, на моите министри и на мен самия, да определим кой от принцовете е достоен да стане цар. Ти сам определи деня, мястото и условията на състезанието.

За място на състезанието Дрона избра една широка поляна вън от града без дървета и храсти.

Глашатаите известиха за голямата борба в цялото царство.

Около поляната кипяха приготовления. За царя и за благородните дами построиха трибуна, засенена със скъпи тъкани и постлана с красиви килими и меки възглавници. Златни съдове бяха наредени за разхладителните напитки. Нарочни павилиони бяха отредени за брамините и воините от цялото царство.

В околностите народът беше сковал бараки и опънал палатки, за да се подслони в очакване на забавленията. Можеше да се каже, че цял град беше изникнал, гъмжащ от хора: всички касти и всички цветове се срещаха там.

В деня на празненството, щом се показа слънцето, огромна тълпа хора се струпа около поляната, за да си осигури най-добрите места. Брамините и воините се настаниха в определените за тях павилиони. Занаятчиите, селяните и крепостните се събираха на групи, където можеха, насядали на рогозки или дори направо на земята. Доста преди часа, определен за начало на състезанията, вече нямаше свободно място. Музиката на оркестрите и провикванията на тълпата се смесваха във весела бъркотия.