Автор неизвестен - Приказка за големия гладник

— Ще отида да извадя горката бабичка.

— Недей, остави я — помолила се жена му, — страхувам се да не ни напакости.

— Какво може да ни напакости една нещастна бабичка — отговорил Злочестника, — ще отида да я извадя.

— Внимавай, зло ще ни сполети, да не ме обвиняваш после — повторила жена му.

Не я послушал Злочестника, измъкнал от морето бабичката и я довел в кулата.

Почнала бабичката да им прислужва, чудела се как да им угоди.

Веднъж тя приготвила приспивателно и го сипала във виното. Сложила на мъжа и жената да обядват. На себе си наливала чисто вино, а на младоженците — с приспивателно. Заспали и двамата като мъртви.

А тази бабичка била магьосница. Тя знаела, че на темето на Злочестника растат три кози косъма и че той ще умре само ако някой ги изскубне.

Приближила се полекичка до момъка, намерила тези три косъма, отскубнала ги, загънала ги в едно червено парцалче и ги хвърлила в морето.

Умрял Злочестника, а бабата го завързала мъртъв и го закачила с главата надолу в една празна бъчва. После взела на ръце спящата хубавица, сложила я в една лодка и я откарала при царя.

Събудила се хубавицата в двореца и какво да види — няма го нейния мъж, а наоколо й все чужди хора. Заплакала тя, заридала, не искала никого да погледне. Седяла сама в тъмната стая, никому дума не продумвала, бял свят не виждала.

Как ли не я придумвал царят, с какви ли подаръци не я обсипвал, но все напразно — с нищо не можел да трогне сърцето й.

А в това време от меча, който Злочестника оставил на побратимите си, закапало кръв.

— Беда е сполетяла брат ни — казали змейовете и веднага се стегнали за път.

Тръгнали те по следите на брат си, по розите, които цъфтели по стъпките му, и стигнали до кулата. Влезли вътре и що да видят — техният брат виси с главата надолу в една бъчва. Свалили го, заплакали от мъка, почнали да се удрят с юмруци по главата и по гърдите, но какво можели да помогнат сълзите?

— Трябва да намерим трите косъма — решили змейовете. Единият от тях казал:

— Аз ще търся на сушата.

Вторият казал:

— Аз ще търся на небето.

Третият добавил:

— Аз ще се спусна на морското дъно.

Търсили по земята, всички зверове им помагали, но никъде не намерили космите.

Търсили ги по небето, всички птици им помагали, но и там ги нямало. А третият змей се спуснал на морското дъно, отишъл при морския цар и му казал:

— Разузнай, не е ли погълнал някой в царството ти три кози косъма?

Свикал морският цар всички риби. Доплували безброй риби — малки и големи.

— Не е ли погълнала някоя от вас три кози косъма? — попитал ги царят.

Не никоя не била виждала трите косъма.

— Всички ли сте тук? — попитал пак царят.

— Всички сме тук, царю честити — отговорили рибите, — само една стара риба остана на дъното. Тя от старост вече не може да плува.

Отишъл царят при тая риба и я попитал:

— Не си ли видяла три кози косъма?

Старата риба разказала:

— Да, господарю, преди малко водата ги донесе при мене. Загънати бяха в едно червено парцалче и аз ги погълнах. Само че, моля ти се, не ме убивай. Нека в стомаха ми влязат малки рибки, те ще ги изнесат.

Пратили малки рибки и те изнесли трите косъма.

Взел ги змеят, благодарил на царя и бързо се върнал при Злочестника.

Събрали се тримата побратими и сложили космите на мястото им върху темето на Злочестника. Зараснали космите, а момъкът скочил и почнал да търка очи.

— Ох, колко дълго съм спал! — казал той.

— Дълго още щеше да спиш, ако не бяхме дошли навреме — отговорили побратимите му.

Тръгнали и четиримата към царския дворец за хубавицата. Сринали целия дворец, убили царя, взели хубавицата и си заминали.

Вдигнал Злочестника голяма сватба, венчал се за хубавицата и двамата преживели заедно и щастливо дълги години.