Йордан Милев - Приказка за обущаря Маруф

Тя обаче рекла:

— Не може да има мир между тебе и мене!

Тогава той пристъпил към кадията и му разказал цялата си история и приключил с думите:

— Еди-кой си кадия ни помири само преди час.

Тогава кадията рекъл на жената:

— Безсрамна жено, защо идваш да се оплакваш пред мене, след като вече е сключен мир помежду ви?

Тя отвърнала:

— Той пак ме би след това.

Тогава кадията се обърнал и към двамата:

— Помирете се; ти недей да я биеш повече, и тя няма да ти бъде непокорна занапред!

Така те пак се помирили и кадията рекъл на Маруф:

— Плати сега на пратениците за услугата!

Той платил на двамата мъже и се върнал в дюкяна си; отворил го и седнал като пиян от мъката, която го сполетяла. И както си седял така, неочаквано в дюкяна му налетял друг някакъв човек и му рекъл:

— Маруф, бягай и се скрий! Жена ти те е наклеветила пред най-висшия съд и Абу Табак [1] „Баща на затвора“ — началникът на затвора. — Б. пр. е по дирите ти.

Скочил Маруф, заключил дюкяна и побягнал към Портата на победата [2] Градска порта в северозападната част на Кайро. . От парите, които бил получил за калъпите за обуща и от сечивата си, му били останали още само пет пари; пътем той си купил за четири пари хляб и за една пара сирене и продължил да бяга. А времето било зимно и вече идел часът за следобедната молитва; и както Маруф бягал между купищата боклук край портата, отгоре му се излял дъжд като из ведро и дрехите му съвсем се измокрили. Затова той влязъл в джамията „ал-Адилия“; намерил там някаква изоставена постройка и малка полусрутена стаичка, която зеела без врата, и той влязъл вътре, за да се подслони от дъжда, тъй като дрехите му били нагизнали от вода. Сълзите се стичали от очите му и той рекъл омъчнен и натъжен:

— Къде да се дяна от тази лоша жена? Моля те, о, господарю, изпрати ми някой, който да ме отведе в далечна страна, където тя да не може да ме намери!

И като седял разплакан, неочаквано стената се разтворила и отвътре излязло някакво страшилище — кожата да ти настръхне. То проговорило:

— О, човече, защо ме събуждаш през нощта? Аз живея вече двеста години тук и досега никой не е стъпил тук и аз не съм виждал някой да се държи като теб. Кажи ми какво искаш и аз ще изпълня желанието ти, защото сърцето ми се изпълни със съчувствие към тебе!

— Кой си ти? И какъв си? — попитал Маруф; а огромното страшилище рекло:

— Аз съм обитателят на това място.

Тогава Маруф му разказал всичко, което изстрадал от жена си, а духът рекъл:

— Искаш ли да те отведа в страна, където жена ти няма да може да намери път към тебе?

— Да — отвърнал Маруф, а духът казал:

— Качи се тогава на гърба ми!

Маруф се качил, демонът се издигнал във въздуха и полетял с него и летял от часа на вечерната молитва до настъпването на утринния здрач; тогава го оставил да слезе на една висока планина и му рекъл:

— О, смъртни човече, слез от тази планина и ще видиш долу портата на един град; влез там и бъди спокоен, че жена ти няма да намери пътя и не може да стигне до тебе!

После той оставил човека и отлетял, а Маруф стоял учуден и объркан на мястото си, докато изгряло слънцето. Тогава си рекъл:

„Ще тръгна и ще сляза от тази планина долу до града, и без това няма полза да чакам тук“.

И той слязъл до подножието на планината и видял там един град с високи стени и издигащи се дворци и позлатени постройки, които очаровали всеки с красотата си. Той влязъл през портата на града и видял, че тук всяко натъжено сърце може да се разведри, ала когато тръгнал през пазара, местните хора започнали да го гледат и да се втренчват в него, и се струпали наоколо му и се чудели на дрехите му, тъй като тяхното облекло не приличало на неговото. Тогава един от местните граждани рекъл:

— О, човече, ти чужденец ли си?

— Чужденец съм — отвърнал той.

— От коя страна си?

— От Кайро, града на щастието.

— Изглежда, че отдавна си излязъл оттам?

— Вчера, по времето на следобедната молитва.

Тогава човекът му се надсмял и извикал:

— Ей, хора, елате насам и погледнете този човек и го чуйте какво говори!

— Че какво говори той? — попитали хората, а онзи им рекъл:

— Твърди, че идвал от Кайро и бил излязъл оттам вчера, по времето на следобедната молитва.

Всички са разсмели и около него се струпал много народ и всички викали:

— Човече, ти не си с ума си, щом говориш така! Как можеш да твърдиш, че си излязъл от Кайро вчера, в часа на следобедната молитва, и си пристигнал тук тази заран? Та от нашия град до Кайро се пътува цяла година!