Луната спеше нощем на мойта гръд блажено,
а слънцето бе скрито в небето на стакана.
Но огънят, на който персийните се кланят,
смирено от кърчага се кланяше на мене.
А друг рекъл:
То тече в снагата волно
кат лек в сърна на болни.
А трети казал:
Това не проумявам: лозарите измряха,
а сока на живота нам щедро завещаха.
А още по-хубава е песента на Абу Нувас:
Спри укорите! Те накрая будят гняв.
Лекувай ме с това, що поболява здрав —
с напитъка златист! Да, вино грижи гони
и камък кара чак да скача луд по склона.
Когато в тъмна нощ пристигне то в кърчага,
тъй огнено искри, че тъмнината бяга,
отива после при щастливците — в стакани,
като върховна цел на техните желания.
Поднася го мома, ала в момчешка дреха —
мъже с различен вкус осеня тъй с утеха.
И казва на един прочут учен в очите:
„Ти знаеш само част и част остава скрита“.
Но най-добре от всички го е възпял Ибн ел-Мутас [14] Поет-принц от рода на Абасидите, живял от 861 до 908 година. — Б. пр.
:
В страната с две реки да пада дъжд безценен
и над Даир Абдун [15] Манастир в Месопотамия. — Б. пр.
, от дървеса засенян!
Отдавна аз бях там. Веднъж в съня се стреснах
пред птичия летеж насред набожни песни —
запели бяха в хор монасите, които
във черните раса ревяха гласовито.
Но някои от тях се мажат със червило,
въртят очи от сласт и ласкаво се хилят.
Един такъв дойде във тъмното при мен,
обзет от страх голям, задъхан и смутен.
Наведох аз лице смирено отначало
и бързо го закрих със мойто наметало,
че пълната луна, безсрамна и коварна,
на мрачното небе сред облаци се мярна.
Ех, стана нещо… Аз да пазя тайна, мога —
ти лошо не мисли и не подпитвай много!
Прекрасно го е казал и поетът:
Аз най-богат съм на земята,
та ям и пия непрестанно.
Аз притежавам много злато
и го измервам все в стакани.
И колко хубави са стиховете:
Кълна се, втора химия, че няма —
каквото учат други, е измама!
Стаканче вино в мъката на ада
ще я превърне тутакси в наслада.
И както е казал и друг:
Тежат стакани празни на човека,
но пълни с вино — стават много леки;
сами се дигат сякаш и летят
като плътта, щом в шемет е умът.
А ето и този:
Висша почит на стакана и на виното червено,
техните права са с право вечно неограничени.
Щом очи склопя навеки, до лоза ме погребете —
сокът й да оросява моите останки клети.
Но недейте ме загробва в сухия пустинен пясък —
тъй го мразя, че не бих го и в смъртта дори понасял!
Така продължил той да го изкушава да пие, като му хвалил виното, което било превъзходно; разказвал му всички познати стихове и приятни истории, докато Маруф се съгласил да отпие малко от бокала, а накрая вече мислел, че няма нищо по-хубаво от това питие. А везирът току му пълнел чашата, Маруф пиел и бил весел и доволен, докато умът му се помътил и той не можел да направи вече разлика кое е право и кое не е. А везирът, като забелязал, че царският зет е вече пиян и дори е прехвърлил мярката, му рекъл:
— О, търговецо Маруф, заклевам те в името на аллаха, аз съм много учуден откъде си се сдобил с тези скъпоценни камъни, каквито няма дори и сред богатствата на персийските царе. През целия си живот ние не сме виждали търговец, който да притежава такива богатства като тебе, нито пък сме виждали по-щедър човек от тебе; твоето държане е позволено на цар, но не и на търговец. Заклевам те в името на аллаха, кажи ми на какво се дължи всичко това, за да мога да разбера какъв е истинският ти произход и кой е твоят род!
И той продължил да настоява и да го ласкае, докато Маруф, който нямал вече власт над себе си, рекъл:
— Аз не съм нито търговец, нито някакъв цар — и му разказал своята история от начало докрай.
Тогава везирът го помоли:
— В името на аллаха, повелителю мой Маруф, покажи ми този пръстен, за да видим и ние какво представлява той!
Пияният Маруф свалил пръстена от ръката си рекъл:
— Вземете го и го разгледайте.
Везирът веднага грабнал пръстена, започнал да го върти насам и натам и рекъл:
— Ще се появи ли и пред мен слугата, ако аз потъркам пръстена?
— Разбира се — отвърнал Маруф, — потъркай го и духът веднага ще се появи и можеш да го видиш!
Тогава везирът потъркал пръстена и неочаквано се разнесъл глас:
— На твоите услуги, господарю! Поискай и ще ти се даде! Град ли искаш да разрушиш, или да построиш нов, или да убиеш някой цар? Каквото и да пожелаеш, аз ще го изпълня за тебе, без да ти противореча.
Читать дальше