Йордан Милев - Приказка за обущаря Маруф

А търговецът Маруф, като чул тези думи, попитал:

— Как ти е името?

Демонът отвърнал:

— Името ми е Абу ес-Саадат [8] Баща на блаженствата. — Б. пр. .

Тогава Маруф рекъл:

— О, Абу ес-Саадат, какво е това място тук? И кой те е свързал чрез магия към тази кутийка?

— Повелителю мой — отвърнал демонът, — това място тук е едно съкровище, наречено съкровището на Шадад ибн-Ад, и е на човека, който построи Ирам, града с извисяващите се колони, каквито няма нийде по света. Аз бях негов слуга, докато той беше жив, и това беше неговият пръстен с печат, който той постави в своята съкровищница; сега обаче пръстенът стана твой.

А Маруф продължил да пита:

— Можеш ли да изнесеш всичко, което се намира тук, на повърхността на земята?

— Разбира се, това е най-лесното нещо — отвърнал духът; и Маруф веднага му заповядал:

— Изнеси тогава всичко, което се намира тук, навън и нека нищо да не остане под земята!

Духът направил знак с ръка към земята и тя се пропукала; тогава той слязъл в цепнатината и изчезнал за миг. Скоро обаче оттам наизлезли млади момчета с красиви лица и стройни тела; всички носели златни кошници, а кошниците били пълни със злато. След като ги изпразнили, те отново изчезнали и донесли други; и пак така, и пак така и преди още да мине и час, те изнесли всичкото злато и всички скъпоценни камъни и рекли:

— В съкровищницата не остана вече нищо.

В това време и Абу ес-Саадат се появил над земята при Маруф и му рекъл:

— Повелителю мой, ти виждаш, ние изнесохме горе всичко, което се намираше в съкровищницата.

Тогава кърпачът на обуща попитал:

— Кои са тези хубави момчета?

Духът отговорил:

— Това са моите синове. Работата не заслужаваше да свиквам пазачите духове, затова моите синове изпълниха твоето желание и се чувствуват поласкани, че могат да ти служат. Кажи какво друго желаеш!

Тогава Маруф рекъл:

— Можеш ли да ми набавиш товарен добитък и ракли, да натовариш тези богатства в раклите, а раклите върху добичетата?

— Няма нищо по-лесно от това — отвърнал духът и надал лек вик.

Отново пред него се появили синовете му, осемстотин на брой, и той им казал:

— Част от вас да се превърнат в товарен добитък, другите в хубави наемници, и най-дребният от всички ви да няма равен на себе си сред хората на никой цар! Едни да се превърнат в мулетари, а други в слуги!

Те сторили, каквото той им заповядал; седемстотин от тях се превърнали в магарета, а останалите сто — в прислуга. Тогава той извикал духовете пазачи и когато те се явили пред него, им заповядал част от тях да се превърнат в коне, оседлани със златни и украсени със скъпоценни камъни седла.

Като видял това, Маруф попитал:

— Къде са раклите?

Донесли ги пред него. Тогава той рекъл:

— Приберете златото и скъпоценните камъни в тях, като ги отделите по вид!

Те напълнили раклите и ги натоварили на триста магарета. Тогава Маруф попитал:

— О, Абу ес-Саадат, би ли могъл да ми набавиш и товари със скъпоценни платове?

А той отвърнал:

— Египетски платове ли искаш, или сирийски, или персийски, или индийски, или гръцки?

Маруф отвърнал:

— Донеси платове от всички страни, от всяка по сто товара на сто магарета.

— Повелителю мой — рекъл след това господарят на духовете, — дай ми време, за да мога да възложа на моите пазачи-духове всеки да изпрати своето племе според заповедта ми в някоя страна и да донесе оттам по сто товара платове; пазачите ще се превърнат в добичета и ще дойдат тук натоварени със стоката.

— И колко време ще ти трябва за това? — попитал Маруф, а духът отвърнал:

— Докато трае нощният мрак. Преди още да се развидели, всичко, каквото желаеш, ще бъде пред теб.

— Давам ти толкова време — рекъл Маруф; после заповядал да му издигнат шатра.

Щом издигнали шатрата, той се разположил вътре и му поднесли трапеза, отрупана с ястия. Тогава Абу ес-Саадат му рекъл:

— Повелителю мой, остани в шатрата! Тези мои синове тук ще те пазят и ти няма защо да се страхуваш от нищо. А в това време аз ще насъбера моите пазачи и ще ги разпратя да изпълнят желанието ти.

И така Абу ес-Саадат тръгнал да си върши работата, а Маруф останал да си седи в шатрата пред отрупаната с ястия маса, охраняван от синовете на господаря на духовете, преоблечени като наемници, евнуси и слуги.

И както той си седял, неочаквано дошъл селянинът, който носел голяма паница с леща и една торба, пълна с ечемик.

Като видял разтворената шатра и наемниците, скръстил ръце на гърдите си, той си помислил, че е дошъл султанът и се е разположил на това място, затова се спрял изплашен и си рекъл: